Точна методика ще замени досегашното определяне на компенсации при катастрофи на база съдебна преценка и практика

– Готова е единната методика на застрахователите, по която ще се определя размерът на обезщетенията след катастрофи
– До проекта се стигна след криза в бранша през миналата година
– Първите критики подлагат на съмнение справедливостта и ефективността на новата система

Две произшествия на пътя, едни и същи последствия, различни обезщетения: в единия случай 80 хил. лв. на пострадал, в другия почти двойно повече – 150 хил. лв. Подобни драстични разминавания са възможни в България, защото съдиите, които определят размера на компенсациите след катастрофи, нямат единна система за пресмятане на вредите. От догодина това може да се промени, след като застрахователният сектор инвестира в разработването на методика, проектът бе публикуван за обществено обсъждане тази седмица, а през декември се очертава да бъде регламентирано и прилагането на новата система.

Българският модел беше изработен от консултанта „Ейч Ел Би България“ за рекордно кратките осем месеца на фона на иначе обичайно отнемащите години за обсъждания застрахователни реформи. Той компилира опита на седем съпоставими пазара и дава възможност за калибриране в движение. Дори и да има пороци, въвеждането му в практиката би спомогнало за решаването на генерални проблеми като липсата на предвидимост за размера на щетите (което е от значение за стабилността на застрахователите) и липсата на прозрачност при определянето на компенсациите (което е в ущърб на потърпевшите). Методиката е и стъпка към повече справедливост за жертвите на катастрофи, защото занапред едни и същи по тежест загуби ще се обезщетяват еднакво, независимо кой е застрахователят на виновния водач и дали делото се гледа във Видин или в София.
Голямата промяна е, че с приемането на методика претърпените болки и страдания ще престанат да се ползват като основен инструмент за обезщетяване на тежки загуби. Неизмерими по своя характер, те ще имат допълваща роля при определяне размера на обезщетението, докато за база ще се вземат обективни за определяне фактори. Занапред съдиите ще правят ясно разграничение между имуществените и неимуществените щети, като общата сметка на компенсацията ще е сбор от двата компонента.

Всяка травма с точките си

При инцидент с ранен имуществени щети са разноските за лечение, разходите за специални помощни средства или необходимостта от наемане на асистент за домашна грижа. Ако заради катастрофата пострадалият трябва да се движи в инвалидна количка, то имуществена вреда може да бъде разходът, направен за преустройство на жилището с естакади. Такива щети се доказват документално на база направените разноски за лекари, болници, аптеки и т.н.

Новият момент, който методиката въвежда, е подробна таблица, в която всяка медицинска и психологическа травма се остойностява в точки, като една точка се равнява на минималната работна заплата, или 560 лв. към момента. Максимумът е 200 точки и се дава за най-тежките състояния, като например изпадане в будна кома или ампутация на два крайника. Най-масовите леки травми при катастрофи като контузия на крайник, спукано ребро и фрактура на главата без необходимост от операция, са остойностени в порядъка на 1 до 10 точки.

Отделно съпътстващите психологическите травми ще добавят още точки към тези, формирани от калкулацията на медицинските травми. Такива са упорито главоболие, мигрена, чести световъртежи, проблеми със съня, влошаване на паметта и проблеми с концентрацията, депресивни разстройства, понижено сексуално желание.

Друга важна иновация на методиката е, когато вследствие на инцидента пострадалият е с намалена трудоспособност, да се правят актюерски изчисления за допълване на компенсацията за претърпени материални щети. За целта се вземат предвид възрастта на лицето, годините, които му остават до пенсия, и получаваният доход. Така се получава реална сметка за пропуснатите ползи, които той и семейството, което издържа, биха имали право да претендират за компенсиране.

Когато се е случило най-лошото

При катастрофа със загинал методиката предлага схема за обезщетяване на определения от закона кръг от близки лица. В нея неимуществените вреди се класират в три категории: основни, особени вреди и вреди с изключителен характер (виж таблицата).

В първата графа са преживените болки и страдания от загубата, за които са предвидени суми с конкретни лимити. Например за съпруг, съпруга или лице, с което починалият е живял на съпружески начала, компенсацията е от 40 до 60 хил. лв. в зависимост от продължителността на съвместния живот. За лица от периферния кръг роднини, който бе разширен с тълкувателно решение на Върховния касационен съд миналата година, се запазва размерът на въведения временен таван от 5 хил. лв. на човек.

Втората категория вреди, така наречените особени вреди, ще водят до завишаване на сумата на обезщетението с до 75%. Примери за такива случаи са, ако загиналият е бил единствен родител и след смъртта му детето остава кръгъл сирак или когато загиналата при катастрофа е бременна жена.

Последната категория вреди с изключителен характер също ще водят до увеличение на размера на обезщетението с още 25%. В тази графа ще попадат тежки случаи, при които например баща е бил принуден да гледа смъртта на детето си.

Другият важен компонент при определяне размера на обезщетението за близките на загинал, е пресмятането на материалните щети. Отново те ще се доказват с актюерски способ, което означава, че ще се вземат предвид възрастта на децата (когато починалият е родител), времето до пенсия на преживелия съпруг или съпруга и най-вече доказуемите доходи на починалия.

Любопитна подробност е, че издръжка за децата ще се определя до навършването на пълнолетие или до 25-ата им годишнина, ако инцидентът е станал, докато учат в университет. Ако детето получава социална пенсия, то размерът на пенсията ще се приспада от обезщетението.

На преживелия съпруг или съпруга издръжката ще се изплаща до три години след инцидента, а ако междувременно е излязъл/излязла в пенсия, то от обезщетението се приспада размерът на пенсията.

Обезщетението за деца ще може да е до 30% от доказания нетен доход на починалия, но не по-малко от една четвърт от минималната работна заплата. За родител, загубил син или дъщеря, обезщетението е до 20% от дохода на починалия. Важно е да се знае, че общият размер на обезщетението за всички близки на починалия не може да надвишава 80% от дохода му приживе и в случай на надвишаване дяловете им се намаляват пропорционално

Първите критики

Още преди да е започнало общественото обсъждане, към проекта като цяло няма възражения от застрахователни компании, но методиката привлича критики от хора извън бранша. Един от упреците е по линия на обвързването на точковата система при травмите с минималната работна заплата в страната и защо е избрана тя, а не средната работна заплата например. При представянето на проекта от „Ейч Ел Би България“ обясниха, че са се спрели на този вариант, защото е МРЗ обективен измерител в икономиката и с индексирането й ще се получава автоматична актуализация на обезщетенията.

Друго възражение е как ще се доказват пропуснати ползи за лица, които официално декларират по-ниски от реалните си доходи. Големият сив сектор би довел до чувствително по-ниски обезщетения за хора с ниски доходи, което би могло да се приеме за несправедливо, макар да е следствие от собствените им действия.

„Странно е, че ако си бил безработен към момента на настъпване на вредата и до три години преди това, въобще няма да получиш обезщетение за имуществени вреди поради това, че не си трудоустроен. Няма никаква гаранция, че ако някой не ти е причинил вреда, ти е нямало да си намериш работа“, забелязва недостатък адвокат Валя Гигова.

Според нея има още моменти, които будят недоумение. „Степента на зрялост има отношение към дееспособността и не може да се ползва за измерител, че някой страда повече или по-малко. Защото ще се окаже, че едно бебе на 5 месеца, което няма как да осъзнае смъртта на родителя си, има право да получи по-голямо обезщетение от някой 23-годишен“.

Продължителността на брачния живот като критерий за размера на обезщетението или доказването на фактическо съжителство чрез адресна регистрация също изглеждат неприемливи според адвоката. „Ти може да си женен за някого от 50 години, но в последните 20 да не си му виждал очите, това не може да бъде критерий“, смята тя.

„Целият този формализъм, който прозира, по-скоро определя методиката като тарифа, а не като методика. Защото методиката трябва да отчита фактите и трябва да изхожда от съдебната практика. По-добре щеше да бъде да се направи сериозен анализ на съдебната практика, отколкото сравнителен анализ на европейските практики. Неслучайно при нематериалните щети се използва критерият справедливост, защото той произхожда от конкретната житейска ситуация, а не от формални критерии. Да не се окаже, че тази методика не е добра нито за пострадалите, нито за застрахователите“, е първото впечатление от проекта на Валя Гигова.

Още въпроси

Проблемен отсега е и въпросът как съдът може да бъде заставен да ползва методиката, след като тя не е разписана със закон, а се въвежда с наредба. Член 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) казва, че неимуществени вреди се обезщетяват по справедливост и това ще продължи да е водещ принцип за магистратите, които гледат дела срещу застрахователи. Законодателят е този, който ще трябва да намери решение по този казус.

Дори и съдилищата да откажат да се съобразяват с методиката, когато КФН, Министерство на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика приемат наредбата за прилагането й, тя ще стане задължителна за всички застрахователи, което е положителна стъпка за пазара, защото ще изглади различията между компаниите. И сега отделните застрахователи имат свои методики, по които пресмятат доброволните плащания при катастрофи. Практиката е първо тези суми да се предлагат на пострадалия и едва когато той не е съгласен, случаят да се отнася към съда.

Източник: capital.bg