Шофорите, които са сключили доброволно застраховка „Автокаско“, а също и хората със застраховка „Имот“ ще плащат косвено такса „градушка“ на земеделското министерство, защото и над градовете, а не само над селскостопанските площи пада градушка.
Това се разбра в петък от обясненията на министъра на земеделието Румен Порожанов, запитан за новата екзотична концепция на ведомството му, която предлага застрахователните компании да се задължат със закон да плащат ежегодно такса в държавно предприятие за борба с градушките като процент от премийните приходи по застраховките „Имот“ и „Автокаско“.
Защитата от градушки засяга косвено и пряко урбанизираните територии и градовете, над които пада градушка, а не само селскостопанските площи. Ако мерките за борба с градушките се прилагат само над селата, облаците стават още по-буреносни над градовете, разясни министър Порожанов. Тъй като застрахователните компании косвено имат полза от мерките за борба с градушките, защото се намалява щетимостта по „Каско“ и имотните застраховки, те трябва да правят вноски към бъдещото държавно предприятие за борба с градушките, смята Порожанов.
„Новият модел цели Агенцията за борба с градушките да покрие всички земеделски площи без ливади и пасища или около 33 млн. дка. Сега с ракетен способ се покриват около 30% от земеделските площи“, посочи агроминистърът.
При третирането с ракети, когато един облак излезе от обсег, пада още по-силна градушка като размери и щети, посочи Порожанов. По думите му със самолетен способ ще има превенция и над градовете, включително София, за да се намалят щетите от най-големите застрахователни пакети за автовобилите.
За това идеята е да се отделят по 0.8% от годишно от премийния приход по „Каско“ на всеки застраховател. Целта е да се събират годишно към 5-6 млн. лв. от застрахователите. При този сценарий, регистрираните земеделски производители, които също ще плащат задължително такса „градушка“, ще трябва да внасят по 50 ст. на декар. Ако отпадне идеята за вноски от застрахователните компании, фермерите ще трябва да плащат повече, стана ясно от думите на Порожанов.
Сега само държавата финансира борбата с градушките, което не е справедливо, смята министърът на земеделието. Той посочи, че крайното решение ще бъде взето от законодателя.
В средата на март земеделското министерство публикува звучаща абсурдно концепция от 3 страници за покриване на щетите от природни бедствия в земеделието, чиято цел е да се превърне в закон за превенция от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието. В нея се предвижда сегашната Изпълнителна агенция за борба с градушките, която се финансира от бюджета, да се превърне в държавно предприятие, което да се бори с градушките, да събира вноски от застрахователи и фермери и да обезщетява пострадали от природни бедствия земеделци. Отчисления ще трябва да правят всички регистрирани фермери за обработваема земя и трайни насаждения без собствениците и ползвателите на ливади, пасища и мери. Застрахователите ще трябва да плащат, ако предлагат застраховки по класове „Сухопътни превозни средства“ (тоест „Каско“), „Пожар и природни бедствия“ и „Други щети на имущество“.
На 5 април Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) излезе със силно критична позиция срещу концепцията на Порожанов.
Според бранша основният недостатък на идеята е, че на държавно предприятие ще се вмени дейност, която по същество е застрахователна. За подобна дейност по закон е нужен лиценз, за какъвто не се споменава в концепцията.
Браншът протестира и срещу предложението пари по доброволните застраховки „Каско“ или „Имот“ да отиват за покриване на щети в селското стопанство. Още повече, че по правило едрите земеделци не желаят доброволно да харчат пари, за да застраховат продукцията си.
„Въпреки че фокусът на концепцията е насочен към земеделския сектор, се предлага във вноските да се включва и премиен приход от застраховки, които нямат нищо общо с този сектор. Подобна мярка реално би довела до увеличение на цената на имуществените застраховки и на застраховки „Каско“ на МПС, без да повиши очакваните обезщетения на застрахованите лица, което считаме за несправедливо“, посочва в позицията си Асоциацията на българските застрахователи. Тя изтъква, че е нередно със средства от премиите на застраховани лица по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието, да се подпомагат пострадали земеделски стопани, включително незастраховани. В подобна идея няма нито финансова логика, нито защита на правата на потребителите на застрахователни услуги, твърдят застрахователите.
Вместо да се прави ново държавно предприятие асоциацията предложи да се създаде пул за селскостопанско застраховане. По нейни данни развитите европейски държави не прилагат модел за държавно финансиране на рисковете в земеделието, а стимулират застраховането на земеделските стопани.
Източник: mediapool.bg