Застраховката за домашни любимци плаща, отчасти или изцяло, за ветеринарно лечение на болни или ранени домашни любимци на осигуреното лице. Някои полици изплащат обезщетения, когато животното умре или ако домашният любимец е изгубен или откраднат.

С въвеждане на практика във ветеринарната медицина да бъдат интегрирани както скъпа апаратура и техника, така и скъпо платени ветеринарни лекари, а очакванията и изискванията на собствениците на животни са за по-висококвалифицирана работа и грижи за животните се покачват и стойностите на премиите, които трябва да бъдат заплатени за ползване на услугите.

Застраховка за домашни любимци е била сключена за първи път през 1890 г. от Клаус Върджин. Той е основател на Länsförsäkrings Alliance, като по това време фокусът е насочен към застраховането на коне и добитък. През 1947 г. във Великобритания е сключена и първата застраховка за домашни любимци, а през 2009 г. по този показател страната заема 2-ро място по степен на застрахованост на животните (23%). През 1982 г. за първи път се сключва такава застраховка, като ползвател е един легендарен телевизионен образ – кучето Ласи.

КАК РАБОТИ ПОЛИЦАТА

Много хора вярват, че застраховката за техните любимци е еквивалент на здравните за хората. Това не е обаче съвсем така. Всъщност те са по-скоро застраховки за собственост, а не толкова здравни за самото животно. Тъй като собствениците на домашни животни предоставят грижи за животното в повечето случаи, костващи пари основно за лечение на заболявания, застрахователните компании изплащат тези обезщетения на собствениците като вид инвестиция в своя собственост.

Компаниите във Великобритания би следвало да изплащат на 100% разходите и таксите за визитации във ветеринарен кабинет, но това не винаги е така. Ето защо е прието да се спазва същата практика като при автомобилното застраховане, където посредством довнасяне (самоучастие) от страна на клиента в размер между 40 и 100 паунда се гарантира възстановяване на пълния размер на направените разходи.

В САЩ и Канада практиката е да се прави самоучастие изчислено на  30% от премията, тъй като цените за обслужване на домашните любимци са високи. Посредством издаване на платежни документи, които след извършената манипулация се представят на застрахователите, се осребряват и по този начин се възстановяват направените разходи. В други случаи кореспонденцията върви изцяло между застрахователя и ветеринарния специалист, като клиентите не се ангажират да представят медицинските документи между двете звена.

По-рано повечето застрахователни планове за домашни любимци не са плащали за превантивни грижи (като ваксинации) или избираеми процедури (като кастрация). Наскоро обаче някои компании в Канада, Обединеното кралство и Съединените щати започнали да предлагат покритие „рутинни грижи”, които понякога се наричат „пълно покритие”. Стоматологична помощ, лекарства с рецепта и алтернативни лечения, като например физиотерапия и акупунктура също са обхванати от някои доставчици.

Има две категории застраховки за домашни любимци: Life и Non-Life.

Non-Life обхваща повечето покрити от застраховката рискове с изключение на живота на животното. Тук особеност е, че при подновяване на следващата година в застрахователния продукт са включени всички рискове, които са покрити, с изключение тези, за които вече е обезщетяван домашният любимец през изминалата година. Следователно разходите за по-нататъшно лечение ще останат за сметка на собственика.

При Life застраховките въпросът стои по съвсем друг начин. Освен застраховка живот животното е застраховано по време на целия период от договора, включително и след подновяване на застраховката, независимо какви процедури са правени през изминалия застрахователен период. Дори да са били направени манипулации през изминалия период, през новия те не представляват изключен риск. Въпреки това тези повторни разходи са лимитирани , за да се избегне тази безкрайна повтаряемост.

Компаниите често ограничават покритията, включени в застраховката, въвеждайки т.нар. пускови срокове (например за някои заболявания покритията влизат в сила 14 дни след сключване на полицата), след които покритията се „отключват”. Това е така, тъй като се цели противодействие на опитите за застрахователни измами. Разбира се, съществуват и възрастови ограничения за животните, като едновременно с това се насърчава и по-ранното застраховане на животни (когато са по-малки), тъй като вероятността от някои заболявания е по-малка.

Някои застрахователи предлагат и възможности непряко свързани със здравеопазването, като възстановяване на разходи по хоспитализация или временно въвеждане на приют, ако пострадал е не животното, а стопанинът му. В случай  че кучето ви например се е изгубило или е откраднато, разходите по отпечатване на плакати, за да бъде намерено, също ще ви бъдат възстановени. Някои полици включват и покритие „отмяна”, в случай че работата ви изисква да пътувате, а домашният ви любимец е болен или умира и изисква грижи.

Друг риск, който е покрит в някои застрахователни полици във Великобритания например, е „Гражданска отговорност”, която в случай на ПТП, предизвикано от вашето животно, изплаща обезщетения на пострадалите.

В обобщение стигаме до извода, че по отношение на животните е разработена една доста интересна и практична комбинация между това да правите избор какви параметри да покрива полицата, включително на какви лимити и при не особено големи застрахователни премии, и от друга страна, застрахователите са разработили адекватни продукти, които не само да подпомогнат финансово, но и в определени случаи да ви отменят от грижата, когато това се налага.

Източник: zastrahovatel.com