Гергана Иванова
Сезонът на градушките започна още в началото на март
Природата напомни за себе си, за да не се отпуснат земеделците
Макар и да не покрива всички възможни загуби, застраховката остава най-сигурната и надеждна защита
Десет застрахователни компании са сключили споразумение с Държавен фонд „Земеделие” за прилагане на схемата на държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция за 2016 г. В регистъра на компаниите влизат „Дженерали Застраховане” АД, „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, ЗК „Лев Инс” АД, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, ЗК „УНИКА” АД, ЗАД „Алианц България”, ЗАД „Армеец” АД и ЗД „Евроинс” АД.
Припомняме, че документи по схемата се приемат от 21 март, до изчерпване на ресурса по схемата, но не по-късно от 31 август 2016 г.
До 30 септември стопаните трябва да представят застрахователните си полици в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ в областните дирекции на ДФ „Земеделие”. Срокът за сключване на договорите и изплащане на средствата е до 16 декември тази година.
За 2016 г. бюджетът на държавната помощ е 1.5 млн. лв. Максималният размер на подпомагане, което може да получи един земеделски стопанин, е до 65 % от стойността на застрахователната премия. Целта на помощта е да се насърчат малките и средните предприятия, земеделските стопани, които отглеждат плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн, доброволно да застраховат селскостопанската си продукция срещу неблагоприятни климатични събития. Разходите за сключване на застрахователна полица се компенсират частично.
За целия период на действие на схемата за застраховане на селскостопанска продукция (2015-2020 г.) е определен бюджет от 21 млн. лв.
Оцеляването на българския земеделец винаги е било и ще бъде вечна борба. Борба срещу природните стихии, бюрократичните спънки, банките, пазара… и застрахователите. Въпреки това този, който обича работата си приема с усмивка трудностите и неволите и продължава напред с гордо вдигната глава към поредното предизвикателство, към поредната трудност.
И тази година, както всяка друга, природата напомни за себе си, за да не се отпуснат земеделците. Сезонът на градушките започна и то доста по-рано от минали години. Градушки паднаха на 1 март в Западна и в Североизточна България (Исперих), на 23 март в Благоевград и на 27 март – в Ловеч и Троян. Ледени късове паднаха и през април – на 10-ти в Пловдив, а на 14-ти станахме свидетели на силна буря и градушка в Ямбол, на 20 април в Ловеч и Силистра.
Възможната опасност от природно бедствие тревожи всеки земеделец, но най-вече онези, които отглеждат растения. Градушката за броени минути унищожава реколтата, похабява продукцията. Нещо повече – градушките се изсипват във време, когато растенията залагат цветни пъпки и формират семена, а това ще рече, че обричат реколтата за следващата и дори за следващите години.
Ясно е, че опасността от градушките не може да се предотврати с молби или надежди. Изстрелването на ракети в градоносните облаци също помага – разпиляването на химични вещества възпрепятства образуването на едри ледени късове и повечето дребни градови зърна се превръщат в дъждовни капки. Но това не се прави навсякъде, пък и не става всякога. Разбира се, може да се посочат и други начини и, естествено, както в повечето случаи, недостатъчно сигурни. Макар и да не покрива всички възможни загуби, все пак застраховката остава най-сигурната и надеждна защита, независимо че сушата, от която страдат най-често земеделците и която би могла да причини огромни по размер загуби е изключен риск по полицата.
Безспорен факт е ниският дял и слабото покритие на селскостопанските застраховки. Обяснението е свързано с исторически предпоставки, с факта, че застраховането на земеделските активи и селскостопанските култури в миналото се считаше за вид данък. Това в значителна степен изкривява виждането на фермерите за това какво е застраховането и какви са ползите от него. При един бизнес като земеделието, който е пряко зависим от природните условия, застраховането има огромна роля. В развитие страни всички са наясно с това, но
българският фермер за съжаление все още не е убеден в ползите от застраховането
а и остава твърде скептичен, че ще бъде измамен от застрахователните компании. Например едно наводнение може да мине просто за обилен валеж в оценките на компаниите, а полицата да не покрива такова застрахователно събитие. Това е неприятно, защото, когато има 100% щета, хората са длъжни да възстановят и европейската субсидия, която са получили по програмата. Ако не получат и застрахователната си премия, разходът е непосилен, твърдят фермерите. Рисковете наводнение и проливен дъжд са покрити по полицата рискове, оборват ги застрахователите.
Друга причина е и високата цена на услугата. Не е за пренебрегване и фактът, че има райони, които застрахователите трудно се съгласяват да застраховат, тъй като знаят, че там неминуемо ще настъпи събитие. И все пак не можем да не отбележим, че през последните години земеделските производители започнаха да осъзнават, че от застраховането има полза и е необходимо да се прави.
Азбучна истина е обаче, че земеделското застраховане в България е сред най-слабо развитите в Европейския съюз. Основната причина за това според фермери е липсата на застрахователна култура и на средства при по-малките производители. Земеделските производители проявяват интерес към застраховане на продукцията им, но тъй като този интерес е обвързан с финансови средства, с които някои от тях не разполагат, интересът автоматично отпада в немалка част от случаите, коментират застрахователи. Според тях най-често се търсят полици за „Земеделски култури” и „Трайни насаждения”, има интерес и към застраховките на домашни животни. Основно се застраховат производители, участници в европейски проекти, програма САПАРД, където това е задължително. Големите производители също сключват застраховки.
Най-много се застраховат земеделските култури, защото по този начин се елиминира голяма част от рисковете, пред които са поставени земеделските производители. Това са: рискът от градушки, наводнение, проливни дъждове. Те реално влияят върху селскостопанския цикъл. Те се случват постоянно, имат висока цикличност и това е типичен пример за стопанска дейност, която подлежи на застраховане.
Факт е също така, че при договори в земеделието често се стига до т.нар. подзастраховане – сключване на полица за по-малка сума, отколкото е действителната стойност на продукцията. Така производителите получават по-малко пари, отколкото са загубите им, и това води до отдръпването им от застрахователни услуги. Щом си решил да ставаш фермер и да гледаш животни или зеленчуци, бъди така добър и си застраховай продукцията по пазарни цени. Така ще знаеш, че когато стане нещо и застрахователят ти плати, ще можеш да си покриеш разходите, съветват застрахователите.
Не мисля, че една застраховка може да ми покрие загубите. Все пак всяка следваща година няма да е като предишната, казва едната част от земеделските производители, която не вярва в коректността на застрахователите и затова „чука на дърво“. Тези твърдения се проявяват в случаите когато „застрахователят” е извършил аквизиция, без да познава добре застрахователната материя и след това бяга от застрахователна отговорност. Много често това се получава когато застрахователят е приел за покритие прогнозируеми застрахователни рискове или на вече проявени такива, преди сключване на застраховката, посочват експертите.
За другата част от земеделските производители обаче застраховката е задължително перо в бизнес плана
Нашият бизнес е като всички останали бизнеси, но с тази разлика, че е силно подвластен на природни бедствия, посочват те. Ето защо тези земеделци сключват застраховки и прехвърлят огромния риск на застрахователя, за да бъде сънят им спокоен. Базовите нива, на които се сключват застраховките са твърде ниски и не са променяни в последните петнадесет години, споделят земеделци като допълват, че не може за реален разход от 1000 – 1500 лв. на декар при зеленчуците, застрахователят да определя таван от 400 – 500 лв. Нещата при трайните насаждения се повтарят, отбелязват те. Опитваме се да се придържаме към по-високи нива, защото заставаме зад каузата на земеделците, заявяват застрахователи.
Всъщност застраховането на земеделска продукция струва немалка сума пари, тъй като става дума за големи площи, а подобно на всички останали сектори от икономиката и земеделието е в криза. В крайна сметка, ако държавата помисли как да ги подпомогне, да ги финансира, това би било полезно за нашето земеделие, е мнението на специалистите. Като добър пример в тази посока следва да отбележим схемата за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии по отношение на производителите на плодове и зеленчуци. Използвайки опита, който има, държавата, би могла да помисли за разширяване на обхвата и на видовете култури, които се застраховат, споделят експертите. Според тях задължителната застраховка не е начинът по който трябва да се върви, тъй като интерес от това да има застраховане на земеделски култури има най-вече земеделският производител. Както един човек не може да бъде задължен да застрахова дома си, така и земеделският производител не можем да го задължим да застрахова продукцията си. Това решение трябва да бъде негов осъзнат избор, смятат те.
Земеделските производители очакват застрахователите на пазарен принцип да ги мотивират да сключват полици
Това може да се постигне само от застрахователи, които могат да бъдат консултанти по агротехническите изисквания на отглежданите земеделски култури. Обикновено застрахователите прилагат формално застраховане. Един разговор с клиента не трябва да бъде формален, и продиктуван от взимането на някакъв комисион. Разговорът трябва да продължи часове, така че освен съпътстващите проблеми на производството, на клиента да му стане ясно какво е това себестойност на земеделска продукция и как може да я намали, а и защо трябва да застрахова, е мнението на експертите в бранша.
Безспорно съфинансирането на агрозастраховането от страна на държавата е една от причините за макар и малкия подем на пазара на земеделските застраховки в България.
Другата причина се корени в изискванията от страна на държавата за наличие на застраховки по програмите „САПАРД“, „Програмата за развитие на селските райони“, както и при отпускането на целеви кредити по краткосрочно финансиране. По „Програмата за развитие на селските райони“ ползвателите на помощ са длъжни да сключат и поддържат валидна застраховка на имуществото, предмет на подпомагане, срещу рисковете, посочени в договора за отпускане на финансова помощ, като са длъжни да подновяват застрахователните полици ежегодно. Договорът за застраховка следва да бъде сключен с уговорка в полза на Разплащателна агенция, както следва при тотална щета на застрахованото имущество в резултат на събитие, покрито по условията на договора за застраховка, застрахователят изплаща обезщетението на Разплащателна агенция, а при при частично погиване на застрахованото имущество обезщетението се изплаща на ползвателя на помощта. От сумата на застрахователното обезщетение, когато същото се изплаща на Разплащателна агенция, се прихваща размерът на задължението на ползвателя на помощта към Разплащателна агенция. При настъпване на частична щета ползвателят на помощта е длъжен да възстанови подпомогнатия актив. При отпускането на целеви кредити по краткосрочно финансиране земеделските производители са длъжни да застраховат вещните обезпечения за общоприетите рискове в полза на Държавен фонд „Земеделие”, като застраховката покрива действителната стойност на застрахованото имущество и представят оригиналните застрахователни полици. Както и да застраховат посевите, които са обект на договора за кредит в полза на Държавен фонд „Земеделие” срещу рисковете измръзване, изтегляне, градушка, буря, пожар на корен, проливен дъжд и наводнение, като застраховката покрива пълния размер на получените средства по договорите и представят оригиналните застрахователни полици. В застрахователната полица следва да бъде посочено наименованието на целевия кредит, по който е направена. Сумите по застрахователните премии се внасят еднократно преди подписване на договора за предоставяне на целеви кредит, с изключение на случаите, в които Държавен фонд „Земеделие” има сключено споразумение със застрахователя за издаване на застрахователни полици при разсрочено плащане.
В крайна сметка нещата опрат дотам, че земеделският производител сам ще избере „да чукне на дърво“ или да си купи полица.
По данни на експерти застрахованата продукция в България е от порядъка на около 20%. Ниският процент експертите обосновават с промените в собствеността на земята, настъпили през годините. Някога земеделското застраховане беше задължително и в началото след промените, когато се създадоха кооперациите, стопаните продължаваха традицията да се застраховат. След като кооперациите се разпаднаха, земята се раздаде и се появиха много собственици. Този период на промени загуби нишката на застраховането, затова броят на застраховащите се стопани намаля рязко. Във времето след тях се появиха арендаторите, които натрупаха много земя. С някои от тях и в момента се работи изключително трудно – те са на мнение, че след като имат много земя, пръсната в различни селища, дори и да им се случи някое събитие, загубата няма да им се отрази сериозно, обясняват застрахователи. Според тях арендаторите с най-големи площи най-трудно сключват застраховки, а ако сключват, го правят само на някои определени площи. Друга група днес са малките производители, които се справят трудно, защото са на ръба на оцеляването. Такива производители спестяват и от обработка на почвата, и от качествени семена, и от застраховки. Въпреки всичко, трябва да кажем, че онези, които са осмислили необходимостта от застраховки, започнаха да сключват договори на реалните суми, допълват от бранша.
Застрахователното покритие по земеделските полици е за количествени щети по реколтата вследствие на градушка, буря, пожар на корен, проливен дъжд, наводнение, късно пролетно и ранно есенно осланяване, измръзване и изтегляне на житни култури, задушаване при житни култури, киша, щети от падащи летателни апарати.
Хората обикновено знаят на какви бедствия най-често са подложени нивите им и избират подходящите покрития
Например в равните полета, като Добруджа и Горнотракийската низина, много често се избира рискът пожар. Причината е, че там, като пламне една нива, огънят лесно се разпростира и върху съседните. В същото време Дунавската равнина е хълмиста и като тръгне порой, отнася посевите и дълбае огромни дупки на тяхно място. След такова бедствие в долния край на нивата може да се събере метър и половина тиня, в която са смачкани изровените растения. Затова в тези райони хората почти винаги избират риска проливен дъжд. През зимата пък често избирани са рисковете наводнение, киша, измръзване и изтегляне.
Определянето на цената на застрахователната премия се прави по универсален механизъм, който се изчислява на базата вероятността от сбъдване на някакво застрахователно събитие (природно бедствие) и въздействието му върху различните видове селскостопански култури. Рискът е различен за различните райони на страната. Най-сериозният риск за страната ни си остават градушките.
Различен е и размерът на застрахователната премия за видовете бедствия, както и пакетите, които се предлагат (напр. градушка, слана, наводняване и т.н.). Процентът на изплащаното обезщетение от застрахователя е съобразен с размера на нанесената вреда, договорената сума за единица декар и реалните загуби на добив. Застрахователната сума за всяка култура се договаря съобразно производствените възможности на съответния регион и изкупните цени на селскостопанската продукция.
Може би е време застрахователите да оставят за малко автомобилния бизнес и да насочат част от усилията си по посока на селскостопанското застраховане. Стартирането на поредица от разяснителни кампании за същността и необходимостта от застраховане на земеделските култури, трайни насаждения или стопански инвентар би работила в полза и за двете страни. Застрахователите ще получат бизнес, а земеделските производители сигурност и спокоен сън.
Източник: ZASTRAHOVATEL.COM