От стари времена на роженските поляни са почитани стари черковища, свързани с християнски светци, чиито празници са в рамките на два месеца – юли и август. През 1898 г. отец Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, пръв дава идея за общ събор по тези земи, като призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на Св. Пантелеймон – 27 юли. Рожен се превръща в място, където веднъж в годината близки, роднини и приятели могат да споделят болка и радост. Неусетно поколенията превръщат тези сбирки в традиция, организирайки родови и дружески срещи на родопчани – не само населяващи околността, но и изселени във вътрешността на страната.

Изминават 63 години и през август 1961 се провежда събор-надпяване в рамките на три дни. Ражда се емблемата на Родопа планина – самобитният гайдарски оркестър “100 каба-гайди” с ръководител Апостол Кисьов.

Макар че през годините Роженският събор търси своята социална значимост чрез различни национални събори на туристи, автомобилисти и т.н., той не губи същността си – да бъде средище и сцена за родопския фолклор. Това доказват многото самодейци и нарастващата публика в следващите издания. През 1993 г. съборът е обявен като Национален – поканени са да участват изпълнители от цялата страна за да се покаже богатото фолклорно наследство на България. Проведен е за последно през 2006 година. Осем години Рожен запазва мълчание, по поляните не се виждат въодушевени хора, приласкани от фолклора.

Съборът се провежда отново през 2015 и 2016.

Със своята 100-годишна история Роженският събор е пазител на традициите и носи духа на българщината. Наследство, в което намираме идентичността си като нация.

Източник: rozhen.bg