Време е да решим как да се борим с щетите от природните катаклизми, смята доц. Стоян Проданов – Изпълнителен директор на застрахователно дружество „Бул Инс“.
Г-н Проданов, какво е състоянието на българския пазар на общо застраховане в момента?
Той се намира под въздействието на бурната 2014 г. Заради големите природни катаклизми м.г. беше по-скоро необичайна. Случиха се събития, каквито не бяха се случвали наведнъж и толкова масово за последните 2 десетилетия. Не че нямаше и преди бури, наводнения и земетресения, но в рамките на 1 г. имаше поне 5 големи вълни от наводнения в страната. Включително и голямата ураганна буря и градушка, която удари в София на 8 юни и нанесе щети върху различни активи – най-вече автомобили и сгради. Всичко това наистина доведе до един голям скок на платените обезщетения от компаниите през 2014 г. Същевременно трябва да кажем, че българския застрахователен пазар остава стабилен. Активите, които управляват българските дружества са достатъчна гаранция за това, че компаниите като цяло са платежоспособни и в са в състояние да поемат обезщетенията, с които са се задължили в резултат на сключените застрахователни договори. Разбира се дружествата си правят своите изводи и планове на база поуките от 2014 г. Което означава, че ще са по-внимателни към рисковете, към презастраховането, към начина, по който управляват застрахователния и ликвидационния процес.
Предвид тази голяма щетимост, наложи ли се да се активират и презастрахователни договори?
Да, наложи се. Но тази цикличност не е нещо необичайно. Самите презастрахователи, като представители на, да го наречем, един пазар на застраховки на едро, са наясно, че тук има катаклизми и съответно ще има повишени претенции към тях. Та през 2014 г. презастрахователите се наложи да платят доста по катастрофичните рискове. На такива, които бяха застраховани. Разбира се трябва да отбележим и че ниската застрахователна плътност в България води до това, че една малка част от активите са застраховани и могат да бъдат възстановени на база на изплатените обезщетения от застрахователите. Което е проблем пред обществото и държавата.
Доведоха ли природните бедствия от 2014 г. до повишаване на търсенето на имуществени застраховки?
За съжаление трябва да кажа, че сегашният модел на реакция беше същият като при предишни години след наводнения. Веднага след настъпването на катастрофичните събития, имаше завишено търсене на застраховки, но интересът спадаше в рамките на около месец и слизаше до нивата преди съответните събития. През миналата година станахме свидетели на същата реакция. Което може да се обясни с различни неща. Но основното е ниското благосъстояние на населението, а и на фирмите. И от друга страна застрахователната култура и липсата на застрахователни навици. Липсата дори на по-общи умения и стимули да се управляват рисковете на микрониво – на ниво домакинства, фирми. Тази ситуация е неблагоприятна не само за финансовия и застрахователния сектор, но и за цялото общество. Тъй като има достатъчно предлагане на тези продукти, които могат да покрият значителна част от въздействието на природата и катаклизмите върху икономиката като цяло, но няма търсене. И специално застрахователният пазар не е впрегнат да работи в услуга на обществото в това отношение. Ето защо трябва да се търсят други механизми и със сигурност по-силната роля на държавата – по-сериозна регулаторна намеса, за да стигнем до едни европейски равнища, при които рискът се управлява по един благоразумен и водещ до добри резултати начин.
Това означава ли, че трябва да бъде създаден у нас катастрофичен пул, каквато идея има от години и наскоро отново се повдигна?
Ние се нуждаем от някаква форма на организация, чрез която да се застраховат голяма част от активите. Защото се оказа, че рисковете от наводнения, от градушки, бури и земетресения са значими за нашата страна. Задържането на статуквото, в което се намираме, е губеща ситуация за държавата, за обществото, за фирмите и за гражданите. Това може да се случи по няколко начина и единият е катастрофичен пул. Това е един добър модел, който е доказал своята жизнеспособност и използването му може да доведе до чувствителни ползи за всички – общество, държава, граждани и т.н. Възможни са и други модели. Например този на задължителното застраховане на жилищата също е работещ. Особено при положение, че в нашата страна има достатъчно такива продукти. Всички компании предлагат адекватна застраховка на жилището. И навсякъде в основните покрития на полицата влизат катастрофичните рискове. Пазарът има достатъчен капацитет да застрахова всички жилищни, а и нежилищни активи на територията на България. Третият възможен модел е вече държавата да се намеси активно като тя самата реализира някаква инициатива, за да се застрахова. Нещо, което като че ли беше инициирано от финансовото министерство, но остана без последици. Като обобщение мога да кажа, че е необходима най-накрая дискусия с участието на изпълнителната и законодателната власт, както и на застрахователния пазар. Дискусия, която обаче да донесе конкретни резултати. А не просто да констатира щети и да обобщи ясни на всички факти. Защото това не води до стимули, до импулс за възникване на по-широко застраховане. Необходимо е да се случи сега, защото смятам, че промените в климата ще водят систематично до натрупване на такива катастрофични събития на територията на страната и ние трябва да сме готови. В момента фондовете, които държавата може да използва за превенция, както и за реакции при бедствия и аварии, не са достатъчни. Това стана очевидно през последните 2-3 години. Като заместител на тези публични фондове вариантът е застрахователният пазар да се намеси по-активно. Каквато е практиката в цяла Европа и в развития свят.
В статистиката на Комисията за финансов надзор за януари и февруари се забелязва ръст на премийния приход по застраховката „Каско“. Това има ли общо с големия брой пострадали коли от природните бедствия през 2014 г.?
Има известен ръст на тези полици и той се дължи на това, че два от рисковете при колите са твърде осезаеми за нашия пазар. Първият е заради ефекта от наводненията и градушките от м.г. Ясно се видя, че застрахованите превозни средства успяха да се възползват от своите полици и да бъдат ремонтирани. Вторият стимул за наличието на „Каско“ са продължаващото високо равнище на кражби в България. И тези два фактора в комбинация водят до завишеното търсене. Наистина автомобилният пазар все още не е възстановен, но има индикации, че започва да излиза от кризата. Надявам се, че 2015 г. ще има по-осезаем ръст на продадените нови коли, както и при тези втора употреба. От няколко дилъра получаваме информация, че се усеща някакво раздвижване на пазара на нови автомобили.
Означава ли това, че има завишено ниво на кражби на автомобили в България?
Нивото на откраднатите автомобили в нашата страна е много по-високо от това в другите европейски държави. Имаше многократни опити чрез нормативни промени да се реши проблемът. Такъв беше моментът с премахването на стикерите от застрахованите автомобили. Очевидно, като се погледне сега резултатът, това не е решило проблема. Даже видяхме, че доведе до наличие на нов. За мен например е ясен фактът, че след спирането на пасивното маркиране на колите и преустановяването на гравирането на части от автомобила като стъкла, фарове, огледала и т.н., кражбите се повишиха. А преди тази маркировка играеше значителна превантивна роля срещу кражбите на коли заради последваща продажба на резервни части от тях. Има и други стимули за крадците, като износът на автомобили например. Определено се нуждаем от нов импулс, нова инициатива, за да се намалят кражбите в страната ни. Тъй като, особено застрахователите, страдат твърде осезаемо от високото им равнище.
Това по инициатива на държавата ли трябва да стане?
Очевидно е, че застрахователите първо трябва да излезем с някакво предложение. Нормално е да има разговори между компаниите, да се организират кръгли маси и естествено да има диалог със законодателната и изпълнителната власт.
След големите щети от градушките и наводненията от 2014 г. върху автомобилния парк, се заговори за повишаване на цените на застраховките „Каско“. Наблюдава ли се вече такова?
Пазарът у нас е труден. Вижда се, че в някои линии на бизнеса има спад, в други ръстът е незначителен. Което означава силен натиск върху цените. Въпреки очакванията, че застрахователите ще повишат тарифите по „Каско“, се видя, че силната конкуренция върши добра работа на потребителите и тези полици останаха на същите цени като през 2014 г. Но и друга тенденция се вижда – че няма намаление на цените. Т.е. стигнали сме до едни нива, които е очевидно, че няма да бъдат пробити надолу. Тези цени на полицата изглежда са минималните възможни и някакво допълнително намаляване ще води застрахователите към загуба. Което, на фона на всички събития през 2014 г., е немислимо. Ето защо трудно ще стигнем до увеличение на тарифите по „Каско“, но и намаление не може да се очаква. В дългосрочен план, зависи естествено и от начина на управление на рисковете и кражбите на автомобили, можем да мислим за различни от настоящите цени. Но най-вероятно следващата година-две ще виждаме същите цени на „Каско“.
При „Гражданска отговорност“ последните години свикнахме с плавното повишаване на цената. Защо в статистиката на КФН се вижда, че приходите от тази застраховка намаляват?
България е сравнително млад участник в европейския пазар на „Зелена карта“, която е част от „Гражданска отговорност“. Натрупването на информация след влизането ни в ЕС, означава по-добра възможност за оценяване на рисковете и ценообразуването. Искам да кажа, че сме тръгнали от една ситуация, в която имахме много малка диференциация на полиците. И сега, с натрупването на информация, имаме възможността цените да се диференцират и по-добре да се ценообразуват различните рискове и различните застраховани лица. Което води след себе си и до съответния ефект. За някои това се изразява в по-ниски цени, а за други – в по-високи. Но тази тенденция ще се задълбочи. Защото, ако погледнем световната и европейската практика, там всеки обект се оценява отделно, няма обща ставка – например 180 лв. или 220 лв. Там цената е индивидуална спрямо рисковия профил на водача и спрямо досието му и наличието на виновно причинени щети през предходните години. Все още системата бонус-малус, за която си говорим от доста време, не се използва в нашата страна. А това е нещо, което ще доведе до още едно прецизиране на тарифите и индивидуални цени. Тогава отново ще видим едно разсейване на тарифите. Другата тенденция е към събирането на достатъчна премии, за да можем да покрием щетите, които трябва да платим през годината. Сега наблюдаваме задържане на премиите, както се вижда от публикуваните от КФН данни. В средносрочен и дългосрочен план цените на „Гражданска отговорност“ ще вървят нагоре, защото у нас имаме най-ниската цена в Европа и българските застрахователи са на границата между това целия сектор да генерира по-малко пари от тези, които изплаща за щети. А правилата за този пазар са железни и те налагат изплащане на щети своевременно. Което означава, че ние нямаме пред себе си много варианти. Целият застрахователен пазар трябва да действа в унисон. Така например по-миналата седмица беше взето решение Молдова да бъде изключена от системата „Зелена карта“ от 1 юли заради нарушения на тези правила. Та в дългосрочен план цената на „Гражданска отговорност“ ще върви нагоре. България все още не е излязла от кризата. Технически не сме в рецесия, защото има някакви малки ръстове на икономиката. Но това не е добрият ръст от 3-4% годишно, а става въпрос за увеличения в рамките на половин до 1%. И това потиска растежа на цените.
Като споменахте системата бонус-малус, у кого е ключът за въвеждането й у нас?
Със сигурност е необходим законодателен процес, със сигурност и застрахователите трябва да стигнем до консенсус за модела, който да се въведе у нас. Няма единно мнение за системата бонус-малус по света – колкото държави има, толкова са и вариантите. Така или иначе трябва да кажем, че и най-простият модел е по-добър от липсата на бонус-малус. Дори и да прилагаме нещо, което не е токова съвършено от статистическа или финансова гледна точка, то ще върши по-добра работа от липсата на система. И тази липса на бонус-малус вече накърнява интересите на всички – на застрахователите, но и на добрите и примерни шофьори. Казвам това, защото стимулът автомобил да се управлява разумно, без поемане на излишни рискове и нарушения, който стимул е вграден в системата бонус-малус, в България липсва. Така няма никакви последици за шофьори, които са системни нарушители на правилата, които причиняват катастрофи… Там, където системата съществува, всяко такова лице получава много високо финансово наказание, плащайки много по-скъпа „Гражданска отговорност“. Така, освен желанието да запазиш здравето и живота на себе си на тези, които са в автомобила ти, а също и в околните автомобили, има и един финансов стимул, който принуждава шофьора да кара по-разумно.
Кристиан Костурков
Източник: www.bulins.com