• Търсенето е слабо, продуктите не са толкова изгодни за стопаните и печеливши за компаниите
• 2.25 млн. лв. е общата загуба на целия пазар от земеделско застраховане за миналата година.
• Според оценки на сектора около 20% от обработваемите площи се застраховат.

Трудно и в малък обем. Това е накратко земеделското застраховане в България. До голяма степен то се движи с помощта на държавни субсидии, които покриват премиите на стопаните по няколко вида полици. Основните проблеми обаче са силно уедреното зърнопроизводство на много места, малкото площи с трайни насаждения и зеленчуци, както и един много специфичен проблем. А именно – за да има развито земеделско (както и всякакво друго) застраховане, трябва да има критична маса от много клиенти, които търсят продукта и го използват. Така застрахователите са стимулирани да предлагат изгодни продукти, съобразени с много рискове. Когато това търсене липсва, застраховките далеч не са толкова изгодни за стопаните и печеливши за компаниите.

Докато писахме този текст, няколко застрахователни компании, които иначе показват нелоши премии от земеделие за миналата година, споделиха, че обмислят промени, дори отказване от някои полици, тъй като не са печеливши. А нуждата от защита ще става все по-голяма под една или друга форма, както показват природните бедствия от последните години.

Под угрозата на климата

„Всички ние сме свидетели на влиянието на климатичните промени, водещи до значим ръст на наводнения, пожари и градушки. А икономическите загуби в резултат на природните бедствия са особено значими. За последните 30 години в световен мащаб се изчисляват на 140 млрд. долара средногодишно, като тенденцията е към повишаване“, коментираха от Асоциацията на българските застрахователи. Експертите от организацията смятат, че инструментариумът на застраховането е един от най-адекватните способи за адресиране на проблема с климатичните промени и загубите вследствие на тях.

По данни на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2018 г. общо приходите от земеделски застраховки са малко над 16 млн. лв. За сравнение – това е 10% от стойността на сключените застраховки за индустриален пожар и едва 6% от всички имуществени полици за миналата година. Изплатените обезщетения за 2018 г. обаче са близо 16 млн. лв., което означава, че на практика компаниите нямат печалба от земеделски застраховки и в най-добрия случай тя е минимална. Ако трябва да сме точни – 2.25 млн. лв. е общата загуба на целия пазар от земеделско застраховане за миналата година. Друг е въпросът, че ако един земеделски производител сключи полица за площите си, е много вероятно застрахователният агент или брокер да продаде и други – автомобилни, имуществени. В горните числа не влизат застраховките „Гражданска отговорност“, които се правят на земеделски машини и служебни автомобили, които са свързани със земеделието, но не се отнасят пряко към продукцията.

Според оценки на застрахователи около 20% от обработваемите площи се застраховат, което все пак отваря доста възможности за разширяване и към останалите 80%.

Как помага държавата

Според експерти по земеделски застраховки на „Дженерали Засраховане“ има положителен ефект от програмите, с които Държавен фонд Земеделие субсидира част от премиите.

Тази година заявления се приемаха от март до края на юли, като общият бюджет на държавната помощ за годината е 1.5 млн. лв. Стопаните получават от държавата до 65% от стойността на платената премия или до 195 лв. на хектар, ако цената е 300 лв./ха. Държавната субсидия е предназначена за малки и средни производители на плодове, зеленчуци, тютюн и етерично-маслени култури като рози и лавандула. Застрахователни компании коментират, че интерес към мярката има и благодарение на държавната подкрепа много стопани се застраховат.

От „Дженерали“ коментират, че интерес към мярката има и благодарение на държавната подкрепа много стопани се застраховат. По думите им има години, когато първоначалния бюджет дори не стига за всички желаещи, и се отпускат допълнителни средства. Ако се въведе подобен подход и за зърнопроизводителите, това ще допринесе за увеличаване на дела на застрахованите площи.

Като добър пример се дава Сърбия, където държавата поема по-малка част – 30% от премиите, без оглед какво произвежда земеделецът. Ефектът е забележим, но трябва да имаме предвид, че Сърбия има по-различна структура на земеделието – повече малки и средни производители, без големите дисбаланси на едрите български арендатори и собственици. Подобно е положението в Италия, където също се подпомагат всички.

В България висящ остава въпросът с големите земеделци, които в изключително редки случаи се застраховат, но делът им е толкова малък, че нямат на практика ефект върху пазара. Тук говорим предимно за зърнопроизводители, за които има две основни причини полиците да не са изгодни. Първо, те получават значителни субсидии, които покриват много от разходите им и евентуални загуби. Второ, основните рискове, против които биха се застраховали, са градушка, евентуално наводнение и пожар. И трите риска водят до унищожаване на определени площи, но е изключително рядко, почти невъзможно една градушка, пожар или наводнение да засегне всички площи на едър земеделец. Големината на площите им е вид диверсифициране на риска, след който застраховането им се струва излишно. Има и друг фактор, който важи и за малки, и за големи – това е изборът на подходящ застрахователен договор.

За евтиното и скъпото

Много често стопанинът отива и избира полицата по цена, разказват специалисти по земеделско застраховане. А ниската цена предполага и слабо покритие. Впоследствие, когато се стигне до искане на обезщетение, той получава или много малко, или му отказват – например за риск, който изобщо не е бил в договора. Земеделците няма как да са специалисти по застраховане, нито застрахователите ще спрат евтините полици с малко покритие. Тук е ролята на агенти и брокери, но при условие че гонят високи продажби, едва ли можем да ги обвиняваме, че са продали евтина застраховка с ниско покритие вместо никаква.

Има и още един тънък момент, който можем да онагледим с действителен случай на неголям зърнопроизводител, чиято реколта беше частично унищожена от проливен дъжд и градушка. Според условията на договора, който е стандартен, застрахователят покрива стойността на погиналата реколта, т.е. не 100%, а само унищоженото. Земеделецът обаче казва, че разходите му по прибиране на оцелялото са толкова, че го правят нерентабилно. Така остава с огорчение как застраховката е безсмислена и не помага. В случая няма как да обвиним нито него, нито застрахователя, но примерът е показателен за неразбирането и често скъсваните връзки между земеделци и застрахователи.

Почти всяка пролет възникват спорове и за покритията на риска от измръзване. Застрахователите плащат обезщетение само ако вече завързалите плодове пострадат след 20 април. Тази дата е отдавна заложена и засега няма изгледи да се промени. Трябва да се има предвид, че обезщетение не се плаща за измръзнали цветове на овошки, ягодови, зеленчукови – щетите се изчисляват само върху вече завързал плод.

Щекотливата тема част от застрахователните премии да се дават за защита против градушки срещна сериозен отпор от застрахователите и подкрепа от едри земеделци. Първоначалната идея беше, меко казано, спорна – от всяка имуществена полица да се правят отчисления за борба с градушки, като се обсъждаше за превенция да отиват и част от приходите по „Каско“. Впоследствие парламентът отхвърли проекта, а засега се обсъжда предложение пари да заделя всеки земеделец, който получава субсидии. Друг е въпросът дали методът с противоградните ракети е най-ефективната и съвременна защита, за която да се плаща.

Вместо обобщение – можем да кажем, че потенциал за развитие на пазара има, но в момента сме на изчакване. Земеделците очакват добри оферти с високи покрития и възможно най-ниски премии за тях, а застрахователите не могат да им ги предложат, докато няма голям брой застраховащи се. Този лош кръговрат вероятно може да се прекъсне или с масово задължение всички да се застраховат, или ако цялостно се промени структурата на българското земеделие.

Източник: capital.bg