Доброволни здравни застраховки за индивидуални клиенти сега почти няма на пазара, твърди Светла Несторова от асоциацията на застрахователите

Интервю на Цветелина Соколова

Събирането на допълнителни средства за здравната система вече не е въпрос на получаване на нещо „повече“, а на предотвратяване на влошаването на това, което имаме, коментира в интервю за Mediapool председателят на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) Светла Несторова.

Поводът е идея на здравното министерство запромяна на осигурителния модел. По думите на Несторова здравната каса и застрахователите трябва да си поделят риска в болничната помощ, а не лечението над 700 лв. да е единствено за сметка на застрахователния бранш.

Г-жо Несторова, вярно ли е, че новият здравен модел, който предстои да бъде представен на 26 септември, не е обсъждан с асоциацията на застрахователите? Какви проблеми виждате в досега изнесените частични елементи от него?
Нищо в новия модел или във вариацията на модели, които изтекоха в публичното пространство, не е обсъждано с Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и не е стигало до нас по официален път. Освен това, което се публикува в пресата, ние не разполагаме с друга нформация.
Виждам в това, което се тиражира, две много важни и много верни посоки, а също така серия от въпроси и проблеми. Първо, идеята да се вкарат допълнително средства в системата е правилна. Тя е даже закъсняла и отдавна трябваше да се направят стъпки в тази посока. Публичните средства за здравеопазване – около 4 млрд. лв., са около половината от тези, които реално се харчат в момента – около 8 млрд. лв. Дори да се затвори част от тази ножица посредством реформи на системата, управление и контрол на разходите, факт е, че здравеопазването има нужда от дофинансиране. Има смисъл и в идеята тези нови средства в системата да минат не по утъпканата пътека към НЗОК, а през частния сектор, тоест през застрахователите. Застрахователният сектор е готов за такава стъпка. Застрахователите отговарят на изискванията на действащите евродирективи и регламенти за капиталова адекватност, разполагат с добри резерви, преминаха успешно проверките от европейския надзор, и регулярно са следени от
българския.
Оттам нататък обаче това, което изтече в публичното пространство, поражда повече въпроси, отколкото да дава отговори.

Покриването на медицинските дейности на стойност над 700 лв. с вноска от 12 лв. не звучи ли твърде нереалистично?
В по-голямата част от материалите се среща понятието „гранична линия“ – изглежда, че идеята е НЗОК да плаща твърда сума до граничната линия или процент от твърда сума до граничната линия, а всичко друго да се поема от застрахователите. Това би могло да означава, че здравната каса иска изцяло да прехвърли риска, свързан с по-високите разходи за болничната помощ, като
поеме твърди суми по определени цени до границата, а оттам нататък да се включат застрахователите. А защо не се сменим – застрахователите да получат 1.6 млрд. лв. здравни вноски за дефинирана сума без риск в нея, а пък касата срещу 800 млн. лв. да поеме целия застрахователен риск, свързан с болничната помощ? Това в кръга на шегата, разбира се.

А кой е правилният подход?
Според мен много по-правилен би бил модел, в който дофинансирането става чрез допълнителна задължителна застраховка, но рискът е споделен – касата и застрахователите едновременно да са платци в този риск. А не касата да се ограничи до таван в безопасност и да трансферира всичко навън. Тогава интересите биха съвпадали и разговорите биха били по-лесни, но най-вече може да се говори за общия действия в посока контрол на системата и договаряне с доставчиците на здравни услуги

Какво конкретно имате предвид?
Например някаква форма на квотен принцип на разпределение на риска. Всъщност, за да може да се остойностизастрахователният риск и да се изчисли каква да бъде застрахователната премия, трябва да се знае какво ще се плаща. В момента не е много ясно кое колко струва в здравната система, нито как се ценообразува в лечебните заведения, нито как се контролира
това. Обявеното в медиите предложение не дава отговор на тези въпроси, макар че се надявам Министерство на здравеопазването да има тези отговори. За да се ангажират застрахователите като плащаща страна в една такава реформа, трябва да има и някакъв механизъм за контрол или участие в контрола на цените, на които ще се остойностява въпросният риск. Няма как моделът да издържи, ако не е ясно за някакъв обозрим период от време колко ще струват леченията, процедурите, какви ще са разходите, които ще трябва да се платят. Непрекъснато ми задават въпроса през последните дни дали са достатъчни тези 12 лв. и аз отговарям: „Мога да кажа веднага дали са достатъчни, ако знаем какво ще купуваме и какво ще плащаме с тях“.
Относно сметката, която изтече в публичното пространство, има два големи математически въпроса. Първият е, че моделът е правен по цени на медицински процедури и лекарства от 2017 г. В най-добрия случай този модел ще започне да се прилага от 2020 г. За здравния сектор това е огромен период от време от гледна точка на цени и разходи. В този смисъл нищо, което си
казваме сега финансово, няма да бъде вярно тогава. От таблиците, които съм видяла, изглежда, че при около 20-25% увеличение на цените в здравеопазването моделът няма да издръжи.
Вторият въпрос е свързан с контрола. Би следвало застрахователите, участвайки в плащането, да участват и в контролните механизми, иначе тези 20% увеличение могат всъщност да настъпят светкавично, в момента на реформата.

А как може да участвате в контрола?
Например рамковите договори с болниците да се сключват заедно със здравната каса и застрахователите. Цените да се договарят заедно и да е ясно какво ще плащаме.
Третият математически въпрос е свързан със събирането на определените 12 лв. от 6 милиона души. Сега реално здравни осигуровки плащат около 2 милиона души, което поставя въпроса кой ще плаща за останалите 4 милиона души, повечето от които са пенсионери и деца. Сигурна съм, че екипът на министъра на здравеопазването има отговор, но ние още нямаме яснота
по тези въпроси.

Ако за момент се абстрахираме от изтеклите предложения на здравното министерство, как вие предлагате застрахователният сектор да се включи по-активно като втори стълб на системата?
Според мен реформата трябва да постигне няколко неща. Първо, тя трябва чувствително да подобри обслужването, да скъси дистанцията между пациента и лекарската помощ и през механизмите на конкуренцията да подобри клиентското преживяване.
Хората страдат от това, че имат затруднен, сложен достъп до здравеопазване. Ние в момента продаваме доброволни здравни застраховки не толкова с финансови аргументи, колкото с аргументи от сферата на асистънса, качеството на обслужване, подпомагането на човека да стигне до здравен специалист. Практиката показва, че хората ни се обаждат основно за съдействие –
ние им уреждаме прегледи, съветваме ги за специалисти, казваме им къде има скенери, къде има техника, спестяваме чакането и опашките и т. н. Това съдействие, което наричаме асистънс, правим наистина добре.
Второто, което реформата трябва да постигне, е да намали нерегламентираните плащания. Сега тези пари хората ги плащат така или иначе, но го правят, когато са болни и узявими и нямат време да мислят откъде да ги вземат. Смисълът на реформата е този риск да се разпредели върху цялото общество. Всички да дадем още малко – 10-20 лв. повече, но когато болният има нужда да ползва медицинска помощ, той да не трябва да плаща внезапно. Това е солидарността и принципа, към който трябва да се стремим.

А как реално можем да го постигнем? Как ще изглеждат застрахователните продукти?
От една страна, имаме публичното здравеопазване през НЗОК, което трябва да остане. От друга страна, в момента съществува, и се надяваме да остане, стълб на абсолютно доброволно застраховане, който е насочен към „екстрите“ – там също има много какво да се направи. В момента пазарът се развива устойчиво в тази посока – появяват се продукти, насочени към предоставянето на повече екстри в лечението – самостоятелна стая, избор на екип, сестрински пост, но и други неща като грижи у дома, след като си бил хоспитализиран, консумативи, протези. Появяват се и нови продукти – застраховка при онкологични заболявания, за критични болести и др. Това са застраховки, които не са свързани със здравната система и не покриват разходи, а предоставят на човека предварително договорена сума, която да го подпомогне финансово, ако се разболее и има нужда от лечение. Освен това на пазара се появяват продукти, свързани с лечение в чужбина – в конкретни държави или за цял свят. Има застраховка с покритие 4 милиона евро и човек може да си избере сам клиниката, в която може да се лекува. Тя например покрива опции като трансплантации и онкология, тоест при диагностициране на конкретен вид рак се обезпечава възможност да се потърси найдоброто здравно заведение в Европа и света, с научни постижения именно за това заболяване.

Колко струва приблизително такава застраховка?

Започва от няколкостотин евро на година според възрастта и може да достигне до няколко хиляди евро.

Е, тя не изглежда достъпна за голяма част от българите. А как трябва да изглежда вторият стълб?
За да има втори стълб, трябва да се каже докъде стига първият. В здравеопазването ни липсват актюерски разчети и сметки. Но логиката на обикновения гражданин е, че ако ще плаща повече пари за здравеопазване, той трябва да получи някаква допълнителна защита срещу това. Не може ли във втория стълб да се разработят застрахователни продукти например за тежки и скъпоструващи заболявания, така че човек да има защита в случаите, когато е най-уязвим?
Смисълът на конкуренцията е именно това – да се създават по-привлекателни за клиентите продукти. В това няма нищо лошо. Но предвид конституционните принципи в държавата в здравеопазването трябва да има достатъчно, което е гарантирано за всички.
Иначе „екстрите“ могат да се предложат от различните застрахователи, разбира се, но трябва да е ясно, че основното здравеопазване е свободно, гарантирано, достъпно и в него не ти се налага да плащаш допълнително.

Проблемът е, че и сега всичко на хартия ни е гарантирано, дори с вноската от 8%, а на практика хората събират пари в интернет да се лекуват в чужбина.
Така е. А как да решим този проблем – с 12 лв. на месец на човек, така ли?
Тези 12 лв. са 144 лв. на човек на година. За съпруга и съпругата в едно семейство това са 288 лв. на година, тоест повече от половината от минималната работна заплата. За децата и за пенсионерите все още няма яснота кой ще поеме този разход.
Очакваме Министерството на здравеопазването да каже.

И срещу тези допълнителни пари ще получим същото, което имаме и сега, доколкото разбирам. Каква трябва да е системата според вас?
Реформата е въпрос на политическа воля, но при всички положения трябва да почива на здрави принципи. Затова, ако има допълнителна вноска, тя не бива просто да се даде в НЗОК, а трябва да мине през някой друг. В този смисъл бих предложила да е през нас, застрахователите, защото сме регулирани, капитализирани и прозрачни. Но важното е този друг да е част от механизма на контрол. Макар да е непопулярно, ще кажа, че събирането на допълнителни средства за здравната ни система вече не е даже въпрос на получаване на нещо „повече“, а и на предотвратяване и на влошаването на ситуацията в момента. По непотвърдени данни НЗОК има задължения у нас и в чужбина за около 1 млрд. лв.

Как върви пазарът на доброволното здравно застраховане?
През 2017 г. спрямо 2016 г. има 20% ръст на пазара на медицински застраховки. През 2018 г. той продължава. Ръстът се дължи на огромната нужда от по-лесен достъп до здравеопазване, ограничен от опашките, липсата на направления, допълнителните плащания, които болниците изискват. Друг фактор за развитието на сегмента е, че той беше поет от застрахователите. Ако си
спомняте, до 2012 г. съществуваха т. нар. здравни фондове и той беше в застой. От друга страна обаче, здравното застраховане се предлага почти изцяло в корпоративния сектор. Тоест, тези застраховки се купуват като част от социалната политика на работодателите и ние не ги предлагаме на индивидуални клиенти по една основна причина – риска от негативна селекция. Това означава, че съществува риск, когато се пусне индивидуална здравна застраховка, да започнат да я купуват повече хора, които вече знаят, че са болни и им предстоят сериозни разходи за лечение. А когато застраховката е за групи, рискът се разпределя между лицата.

Едно семейство с две деца например може ли да си сключи застраховка, ако пожелае?
Да, но не такава. Може да избере и да сключи различни по-скъпи здравни застраховки, които ще покрият лечение до определена степен според избрания лимит и обхват на покритие, но тези здравни застраховки, които могат да сключат корпоративните клиенти, не са налични индивидуално. В момента здравни продукти за индивидуални клиенти има много малко на пазара. Причината е именно рискът от негативна селекция. Затова министерството предлага застраховката да е задължителна, за да покрие достатъчно голяма група хора. За корпоративните клиенти в момента, без да покриваме скъпоструващо лечение –онкология, трансплантации и други, застрахователната премия е чувствително по-висока от предвижданата от министерството.

А не могат ли да се направят застраховки за скъпоструващото лечение, които да се плащат от цялото население, така че хората да са спокойни за най-тежките болести?

Изглежда сякаш здравното министерство точно това възнамерява да предложи.
Но 700 лв. не е скъпоструващо лечение. Има терапии по стотици хиляди левове.

За тях не може ли да се направи застраховка?
Това, което казвате, от гледна точка на модела на министъра означава да вдигнем „граничната линия“. Това би било прекрасно всъщност и ни връща към разговора преди малко. Споделяне на риска, различна гранична линия и т.н.

Източник: mediapool.bg