Нека просто размислим по темата.
Представям моето виждане и не твърдя, че е меродавно.

Нека дори започнем дисусия.

Убеден съм, че в нея ще се изясни склонни ли сме да приемем една такава промяна.

Допреди промените, повечето от родителите ни имаха задължителна застраховка на жилището си в държавния застраховател ДЗИ. А и нямаше как да бъде другояче. Сумите се събираха заедно с плащането на данъка за имота.

И толкова.

Освен при трагедията в Стражица, аз лично не си спомням някой да е чакал държавата да му помогне за справяне с щетите от бедствие.

А сега това е масово явление. Настане ли бедствие- всеки чака на държавата.
И в крайна сметка получава малко над 300 лева.
Въпрос на политическо решение и актове на щедрост биха оказали повече и друг вид помощ на пострадалите.

Но е факт, че няма правно урегулиран механизъм пострадалите от бедствие да получат адекватно обезщетение за понесените щети.

Кои са причините за настоящата ситуация?
Има ли виновни?

Според мен има: всички ние.

Специалистите- статистици биха ме коригирали, но кои са най вероятните катастрофични рискове, от които страдаме ние, в България. Аз ще кажа: пожар,  наводнения, земетресение.

И толкова.

Разумният стопанин, освен катастрофичните рискове, би предвидил да се застрахова и срещу аварии и посегателства, но нека да оставим това като негова допълнителна възможност.

Една прилична застраховка на основното жилище, сключена дори на по- малка от реалната застрахователна сума (примерно застраховка срещу първи риск- с лимит) срещу само горните 3 катастрофични риска: пожар, наводнения, земетресение (дори с добавяне на риска градушка) би струвала цифром и словом… 50- 70 лв.

Това е сума често по- ниска от годишната сума на данък сгради и такса смет за повечето от категории жилища.

Уверен съм, че и сега съществуват разработени дори по- евтини продукти на пазара.
Друг е въпросът колко високо е застрахователното покритие при тях.

Но да се върнем на варианта да застраховаме жилището си, ако не на реална стойност, то поне с лимит малко по- нисък от пазарната му оценка и то срещу най- вероятните рискове.

Много ли са тези пари при минимална работна заплата от 510 лв?

За мен категорично не са. Уверен съм, че дори семейство пенсионери биха могли да си я позволят. Убеден съм също, че за самотно живеещите собственици може да се намери решение.

Ако започне да се провежда такава политика, ще се намерят застрахователни компании, които да предлагат разсрочено плащане на застраховка имущество.

Колко би струвала подобна минимална застраховка на месечна база да речем?

Между 4,00 и 5,80 лв на месец…

Какви биха били ползите от евентуално въвеждане на задължителна минимална застраховка за имуществото на срещу сериозни рискове?

За мен ползите биха били огромни:

– срещу неголяма сума на година собствениците на имоти биха получили сигурност;
– те няма да търсят помощ от държавата и няма да се формира обществено напрежение в очакване държавата да обезщети всеки собственик с … малко над 300 лева;
– няма да я има толкова силно изразена тъжната картина на крайно отчаяни, безнадеждни и покрусени хора след поредното природно бедствие;
– няма да има скандали при съмнения за злоупотреби при отпускане на целеви помощи от държавата на различни изпълнители
– дори няма да се натоварва държавният бюджет

На фона на всички тези размисли, казано с ръка на сърцето моят извод е: предложената идея има само плюсове и почти никакви минуси.

Думата имаме всички ние.

Георги Гочев

снимка: E-vestnik