На застрахователния пазар отдавна съществува една несправедливост и тя е при определянето на цените на задължителната „Гражданска отговорност“. В момента двама водачи на еднаква възраст, които притежават едни и същи на години и модели автомобили, плащат една и съща сума за полицата, въпреки че единият има повече нарушения, т.е. не се взима предвид персоналният риск. Причината е, че досега нямаше изградена и работеща връзка между институциите – застрахователите, КАТ и Гаранционния фонд, последният покрива разходите на онези шофьори, които са ударили друг автомобил, но не са си направили задължителна полица. За проблема се говори и търси решение вече 10 години, но добрата новина е, че се вижда светлина в тунела. До края на месеца връзка ще бъде установена, според заместник-председателя на застрахователният надзор Ралица Агайн, а до края на годината трябва да е готова и методологията за определянето на риска, позната като бонус-малус. Тя се изгражда от гръцкото поделение на Ernst & Young. Следват няколко процедурни действия и се очаква през 2018 г. тя да влезе в сила.
Какво ще се промени
В момента ГО е най-масовата застраховка в България, а заради задължителния й характер формира близо 40% от целия пазар. Годишно собствениците на автомобили плащат между 150 и 450 лв., за да се застраховат от евентуално произшествие, в което те са виновни и трябва да изплатят щетите по другия автомобил. Така застрахователните компании събират премии за над 620 млн. лв., около 60% от които отиват за обезщетения.
Но тъй като не взима персоналния риск на шофьора, основният показател, който се използва за формиране на цената на ГО са големината на двигателя на автомобила и възрастта на водача. Другите фактори – като населеното място, в което е регистрирана колата, и броят на произшествията на водача в последните 3 години – също се вземат предвид, но с малка тежест. Последното реално се знае само от застрахователя, при който е била полицата и така, ако водачът отиде при друг, той няма как да отчете този фактор в цената.
С промените от догодина това вече няма да е така. Свързването на системите ще позволи да се използват данните за риска на отделните водачи. Практиката в отделните държави е различна – в някои се взимат предвид само произшествията
на шофьора, в други и нарушенията. България ще приеме втория вариант. Така задължително ще се използва и информация дали участниците спазват правилата за движение по пътищата. По данни от сектора в България най-много са нарушенията, свързани с превишената скорост – общо 1 млн. в периода 2014 – 2017 г. Върху цената на ГО ще влияят и отнемане на предимство, рязка смяна на посоката на движение, неспазване на дистанцията. Тъй като методологията все още не е готова, е трудно да се направи точно изчисление как това ще се отрази в цената спрямо базовата, но според представители на КФН и сектора става въпрос за двойно поскъпване при водачите с най-много нарушения и до поевтиняване с 50% спрямо базовата цена при най-дисциплинираните.
Голямото забавяне
Според застрахователните компании липсата на достъп до базите на КАТ за извършените нарушения по пътя е основната причина за забавяне на въвеждането на бонус-малус. През тези 10 години обаче компаниите също не пожелаха да споделят информация помежду си и по този начин реално привличат нови клиенти, игнорирайки нарушенията им. Всъщност именно краденето на клиенти е основната причина цената на ГО да се поддържа ниска, въпреки че всяка година представители на дружествата предупреждават, че предстои повишение на цените с 10%.
Така или иначе всички страни в този процес чакаха с изготвянето на системата да се заемат държавните институции. Това стана с последните промени в Кодекса за застраховането, които бяха одобрени миналата година. С тях се даде правна възможност за създаване на единна бонус-малус система с данни от КАТ и под надзора на институциите. И така точно преди една година, през октомври 2016 г., Гаранционният фонд, чиято основна функция е да плаща обезщетенията за щети, причинени от водачи, които не са спазили изискванията и са се движили с автомобил без сключена „Гражданска отговорност“, обяви конкурс за консултант, който да изготви методология за определяне на риска. Тя трябва практически да показва с какъв коефициент ще се увеличава стойността на застраховката за провинили се шофьори и с колко ще се намалява на онези, които карат според правилата.
Какъв е пътят
Процедурата бе закрита, така че не стана ясно има ли и кои са другите участници, но през декември 2016 г. Гаранционният фонд избра гръцкото поделение на Ernst & Young. Официален краен срок за приключване на поръчението няма, като по преценка на Гаранционния фонд това се „очаква“ да стане през декември месец тази година.
За да започне да се прилага унифицирана система бонус-малус обаче, трябва след това да се изготви наредба от министъра на вътрешните работи, от Комисията за финансов надзор и Министъра на транспорта. По принцип преди приемането на наредбата тя би трябвало да бъде предмет на „широко обществено обсъждане, включително и между самите заинтересовани държавни органи“, коментираха от Гаранционния фонд за „Капитал“, което вероятно ще отнеме поне 2 месеца. Тоест въвеждането на бонус-малус системата може да стане около средата на следващата година.
Оказва се, че към момента другите заинтересовани страни – застрахователните компании, са оставени встрани от целия творчески процес. „Капитал“ се свърза с 4 водещи застрахователни компании, като нито една от тях не е била търсена за становище или позиция относно изготвяната вече 10-и месец методология за въвеждане на бонус-малус. „Методологията и алгоритъмът се разработват от външни консултанти. Не е предвидено участие на местни актюери и експерти, а би било добре да се включат“, смята главният изпълнителен директор на ДЗИ Коста Чолаков.
Компаниите твърдят, че в момента разполагат със собствена база данни, която следва модела „бонус-малус“. „Проблемът е, че данните на корпоративно ниво често не са достатъчни. Мнозина нарушители на пътя мигрират от застраховател на застраховател, когато подновяват гражданската си отговорност. Нуждаем се от единна система за целия сектор, подобно на кредитния регистър при банките“, коментира изпълнителният директор на ЗД „Евроинс“ АД Евгени Игнатов.
Някои от проблемите остават
Дори и да бъдат решени основните проблеми чрез въвеждането на бонус-малус, остава една доста сериозна тема – в България застраховката се сключва на колата, а не толкова на водача. Тоест нищо не пречи гражданин без нарушения, който не е активен шофьор или дори такъв без шофьорска книжка, да бъде собственик на автомобил – и съответно титуляр на застрахователната полица. В такъв случай той няма да бъде обхванат от бонус-малус системата. Приблизително подобен е случаят и със служебните автомобили или автомобилите, изплащани на лизинг. Почти във всички случаи те се карат не от собственика им, а от друго лице с пълномощно. „Логично е да се очаква, че методологията трябва да третира тези автомобили по различен начин от автомобилите, собственост на физически лицa“, смята Орлин Пенев, изпълнителен директор на ЗАД „Алианц България“. Такива са очакванията и на поръчителя, Гаранционния фонд, които очакват от EU конкретно решение и на този проблем, като методологията ще бъде изготвена на база собствения опит на компанията, анализ на съществуващите бонус-малус системи и спецификите на българския пазар.
Източник: capital.bg