В последния си доклад банката препоръча на КФН да си гарантира независимост от правителството
Катастрофичните наводнения или земетресения са събития с трудно предвидими мащаби и голям обществен и политически резонанс. Заради промяната на климата и вследствие на човешките дейности в последните години обаче те се случват все по-често. У нас през последното десетилетие също имаше различни по сила природни бедствия – градушки, наводнения, които нанесоха значителни щети. Още не е съвсем избледнял и споменът от последното земетресение край Перник през 2012 г. Подобно прословутия експеримент на руския учен акад. Иван Павлов с неговия домашен любимец, разкрил на света условните рефлекси, така и бедствията у нас възбуждат верижно въпроса за имуществените застраховки, катастрофичните рискове и ролята на държавата и отделния й гражданин. Малко след това темата се покрива с прах и така до следващия път, когато ново събитие я изтупва от пепелта.
Последно идеята за катастрофичните застраховки бе извадена от скрина съвсем наскоро, и то от Световната банка. Последният доклад на институцията (Financial Sector Assessment Program – FSAP) бе оповестен в края на месец юни по повод оценка на финансовия сектор у нас. Наблюденията на Световната банка са били проведени в периода 17 януари – 1 февруари 2017 г. и са обхванали дейността на Комисията за финансов надзор (КФН), състоянието на пенсионния и застрахователния сектор и предизвикателствата пред тяхното развитие.
По отношение на застрахователния сектор от Световната банка отчитат, че той нараства бавно и има ограничени възможности за развитие поне в краткосрочен план. Застрахователите – както регистрираните у нас, така и тези, които извършват дейност при условията на правото на установяване, а така също и на онези, които работят при условията на свободата на предоставяне на услуги – се конкурират за ограничен бизнес. И двата сегмента – живото- и общо застраховане, са силно концентрирани. Според Световната банка застрахователната индустрия може да бъде подпомогната в диверсифицирането на своите рискове.
В момента общото застраховане у нас се представя основно с два продукта: автомобилно и имуществено застраховане. Близо 80% от бруто премиите се дължат на моторното застраховане, а имуществените застраховки генерират по-малко от 15% от записаните премии в сектора.
Според експертите на банката би могло да се помисли за разширяване броя на задължителните застрахователни продукти, които се отнасят до по-голямата част от населението, като за пример се дават имуществените застраховки. Освен това се препоръчва властите да потърсят пазарни решения с цел справяне със загубите, произтичащи от събития като наводнения и земетресения. Ако бъде увеличен броят на задължителните застраховки и конкретно ако бъде въведено задължително застраховане на катастрофични рискове, това може да доведе до по-голямо застрахователно проникване на имуществените застраховки, се казва в доклада. Мярката може да подпомогне държавата в усилията й да обезщети пострадалите от разрушителната сила на природните бедствия чрез пазарно ориентирани механизми. От банката посочват за пример алтернативите, използвани в държави като Румъния и Турция и допълват, че те биха осигурили по-добра защита на жителите и биха облекчили държавния бюджет.
Световната банка не за първи път предлага на страната ни задължителна катастрофична застраховка.
Още през 2002 г. експерти на банката подкрепиха идеята за пул у нас с различни опции за финансиране.
През 2007 г. бе организирана национална кръгла маса за управление на катастрофичните рискове в България. Идеята бе да се избистри национална схема, която да покрива риска от разрушенията, причинени от природните бедствия. Във форума тогава взе участие Евгени Гуренко, водещ специалист по катастрофичните рискове в Световната банка. Участваха и представители от Румъния, Турция и Испания, където има национални катастрофични схеми. Бе отчетено, че загубите само в София при евентуално силно земетресение ще достигнат 2,5 млрд. долара, което значи, че в бюджета на София годишно би трябвало да се отделят поне 30 млн. долара, за да бъдат преодолени загубите от природната катастрофа. От банката тогава посочиха още, че правителствата на Балканите имат едва 1%-2% готовност да се справят с мащабно бедствие или авария.
Година по-късно, през 2008 г., на „Боровец“ се състоя семинар, в който участваха отново представители на Световната банка. Тогава бяха представени три различни подхода за развитие на пазара на катастрофичното застраховане у нас, като единият от бях бе на Световната банка. На България бе предложено да се включи в регионална катастрофична схема, която да обхваща 10 държави от Югоизточна Европа. Според експертите на банката, ако решим да създадем своя отделна катастрофична програма, това би било по-неизгодно за страна с малка икономика като нашата и непременно би означавало въвеждане на задължителни застраховки срещу бедствия. Според Световната банка катастрофичните рискове, пред които е изправена страната ни, са земетресения, наводнения и свлачища.
След няколко години пауза, през 2012 год., в София се състоя поредното събиране по проблема, когато на експертна кръгла маса депутати, застрахователи, надзорници, учени и академични преподаватели отново обсъждаха застраховането на катастрофичните рискове. На срещата бе поканен и присъства главният консултант на Румънска катастрофична застрахователна система, който представи първите резултати след въвеждането на програмата там.
През 2014 г. на международна конференция в София отново бяха обсъдени катастрофичните рискове в България. В събитието тогава взеха участие представители на Европейската комисия, на катастрофичната застрахователна програма на Испания, на глобална консултантска компания, специализирана в публично-частни партньорства и регионални катастрофични застрахователни и презастрахователни пулове.
Последно през 2015 г. в София бе организирана кръгла маса, на която бе обсъдено как държавата и бизнесът защитават личното имущество при природни бедствия. Тогашният финансов министър Владислав Горанов обяви, че идеята е държавата да подпомага социално слабите хора, които със собствени финансови средства не могат да застраховат собствеността си. Новата концепция предвиждаше Агенцията за социално подпомагане със своите поделения по места да преценява кой ще бъде приравнен към категорията социално слаб и ще може да получава такава помощ, но критерии за оценка на благосъстоянието така и не бяха изработени. Освен това бяха поставени и някои ограничения за достъп до помощта, едно от тях беше обезщетението за бедните да бъде на база данъчна оценка на имота, а не на база стойността, на която потърпевшите биха си възстановили изгубеното имущество. Според Горанов това, от една страна, нямало да създава грешни стимули в икономиката и да измества застрахователите като пазар, а от друга, щяло да стимулира местните власти да не поддържат необосновано ниски данъчни оценки на недвижимите имоти. Важна подробност в идеята предвиждаше подпомагането да важи за имоти, по които не са правени конструктивни преустройства и промени. С други думи, от такова подпомагане отпадаха автоматично всички сгради с преустроени на магазини, офиси и кабинети партерни и първи етажи, тоест десетки хиляди. Финансирането на фонд „Бедствия“ трябваше да става с парите от данъка върху застрахователните премии. Припомняме, през 2010 г. у нас бе въведен налог от 2% върху застраховатените премии, като този данък досега отиваше в консолидирания бюджет и годишно възлиза на около 25-30 милиона лева. Застрахователи веднага изразиха опасения, че с приемането на идеята на държавата този данък ще се повиши, а оттам ще оскъпи и застраховките. Кръглата маса приключи с приемането на обща декларация, че застраховането на личното имущество трябва да бъде на доброволен принцип, че трябва да се стимулира сключването на застраховки и да се засили застрахователната култура на населението.
Сега, две години по-късно, въпросът отново се поставя на дневен ред от Световната банка. Едва ли обаче притоплената идея ще бъде посрещната с ентусиазъм. Вместо това акцентът от доклада на институцията бе поставен върху препоръката Комисията за финансов надзор да повиши административния и надзорния си капацитет и най-вече да си гарантира независимост от правителството.
Световната банка за Комисията за финансов надзор
Като най-критичен проблем пред КФН от Световната банка посочват това, че основният източник за финансиране дейността на КФН е държавният бюджет, а това компрометира един от принципите за ефективен надзор – принципа за независимост – и позволява на правителството да контролира бюджета на надзорната институция. От банката препоръчват КФН да се издържа от събраните от поднадзорните лица такси и да има законови правомощия за увеличаване на таксите до нива, които да гарантират на надзорната институция обективната й работа.
Препоръчва се и да се повиши административният и експертен капацитет на комисията, тоест да има повече и обучени служители. Към момента КФН разполага с недостатъчно ресурси, за да изпълнява основните си контролни функции, особено в областта на застрахователния надзор, където четирима души извършват проверки на място на близо 50 застрахователи и презастрахователи и 400 брокери. Недостигът на ресурс в застрахователния отдел изправя пред предизвикателство работещите в комисията по отношение прилагането на европейската директива „Платежоспособност II“, се казва още в доклада.
От банката отправят различни препоръки към КФН, сред тях преминаване към риск-базиран надзор, структурни промени в рамките на комисията и други. Част от доклада съдържа и План за действие с конкретни стъпки.
Световната банка за застрахователния сектор
Според банката един от основните проблеми в застраховането е, че в обществото няма осъзната необходимост за отговорно управление на личния риск. Хората купуват застраховки само когато са задължителни и това е един от ключовите въпроси за развитието на бизнеса – да се повиши цялостната финансова грамотност на обществото, знанието за финансовите услуги като цяло и ролята на застраховането в частност. Тази препоръка малко е в противоречие с идеята за задължителност на катастрофичните застраховки, защото поначало хората приемат идеята за задължителност като поредния данък, тоест отрицателно.
Проблем за пазара според Световната банка е липсата на доверие в застрахователите и системата като цяло. Застраховката е продукт, изграден на доверие – потребителят има увереност, че застрахователят ще може и ще плати, когато стане необходимо, посочват от СБ и препоръчват КФН да бъде открита и прозрачна, да осигурява навременна, точна и подходяща информация за застрахователната индустрия и проблемите, които се случват.
В автомобилното застраховане между компаниите съществува голяма конкуренция, като както големите, така и малките застрахователи смятат, че някои компании значително подценяват риска. Неотдавнашният преглед на балансите на застрахователите стигна до заключението, че нивото на техническите резерви надвишава значително изискуемото, но се препоръчва на КФН, когато има ресурс за това, да проведе серия от тематични прегледи, които да се съсредоточават върху адекватността на премиите.
Като цяло от банката оценяват положително проведения преглед на балансите и стрестестовете в застраховането. Към края на юни 2016 г. 13 застрахователи са имали недостатъчен капитал за покриване на минималното капиталово изискване или на капиталовото изискване за платежоспособност. Общият дефицит според минималното капиталово изискване е бил в размер на 25 млн. лв., а общият размер на дефицита според капиталовото изискване за платежоспособност е възлизал на 50 млн. лв. Седем от 13-те дружества са предприели необходимите действия за увеличаване на собствения си капитал до необходимото ниво. Пет малки застрахователи с общ пазарен дял от 1,49% са получили 3 месеца от КФН за набиране на собствени средства за покриване на минималното капиталово изискване и още три месеца за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност. Други две застрахователни компании са поели ангажимент да представят пред КФН доклади за напредъка, в които да посочат мерките, набелязани за изпълнение до края на 2017 г. Прегледът на балансите в застрахователния сектор показва адекватност на техническите резерви. Сценарият пазарен стрес и тестването на неблагоприятните условия на глобално равнище оказва най-сериозно въздействие върху размера на собствените средства. Този сценарий намалява свръхактивите с 15,8% (313 млн. лв.). Тестът за недостиг на провизии пък води до намаление от 14% на активите. Сценариите за земетресения и наводнения водят до намаляване на активите с 5,8% и 8,9% съответно. Животозастрахователните компании показват устойчивост при сценарий за дълголетие, сочи още докладът.
Пълният текст на доклада може да бъде намерен на уеб-сайта на Световната банка на адрес: http://documents.worldbank.org/curated/en/329651497971488036/Bulgaria-Insurance-and-pensions-su pervision-technical-note.
Източник: zastrahovatel.com