Ралица Агайн-Гури, заместник-председател на КФН, ръководещ Управление „Застрахователен надзор” пред в. „Застраховател прес”

Секторът е по-добре резервиран и по-добре подготвен да изплаща обезщетения и да поема рискове в бъдеще

Миналата година КФН предприе серия от принудителни мерки към сектора с цел да се актуализират тарифите по застраховка „Автокаско”

С Ралица Агайн-Гури разговаряха Гергана Иванова и Петър Андасаров

– Госпожо Агайн, безкрайно ви благодаря за поздравлението, с което се обърнахте към застрахователите и към всички, свързани със застраховането, по случай Коледа и Нова година. С поздравлението вие дадохте и много богата и достоверна информация, но най-важното е, че читателите на в. „Застраховател прес” приеха вашата сърдечност не само като ръководител на Управление „Застрахователен надзор”, но и като израз на лично отношение към тях.
– Най-напред искам да благодаря на в. „Застраховател прес” за коректното, точно и своевременно отразяване на всичко важно в застрахователния сектор и затова, че толкова години благодарение на вашия вестник застраховането е една общност, не просто индустрия, а общност. Надявам се и за в бъдеще още много години така успешно да ръководите медията по този коректен и ценен за индустрията начин.

– Много ви благодаря за тази своеобразна оценка за дейността, която върши вестникът. Радвам се, че останахме единственият специализиран вестник. И за нас би било лесно, подобно на други издания, да включим малко политика, икономика и финанси, малко клюки и слухове и да бъдем интересни за част от читателите. Ние обаче имаме амбицията и смятам, че я постигаме, да бъдем биограф на застрахователните структури и историограф на застраховането. Като затворя очи, аз лично си представям как един ден след много години нашите потомци ще се ровят в Народната библиотека, за да видят какви издания и какво застраховане е имало. Единственият източник, от който ще получат пълна информация, е този вестник. Затова ние се радваме и се гордеем.
– И с право!

– Отмина ли бурята? Работата около приемането на Кодекса за застраховането беше истинска буря, макар че аз бих искал въпросите, свързани с тази огромна и сложна дейност, да ги задам във втората половина на нашето интервю, но все пак поуспокоихте ли се малко, защото това беше напрежение у всички ви, а най-вече за вас?
– Предполагам и за целия сектор беше напрежение. Читателите на вестника, застрахователите и посредниците, знаят, че имаше работни групи още от 2014 г. по всички въпроси в Кодекса за застраховането. Взимаха се съвместни решения, работата беше много натоварена, буквално част от представителите в работните групи работеха денонощно в този кабинет с нас за написването на кодекса. Бих искала да благодаря на всички тях и особено на тези изпълнителни директори, които отделиха от ценното си време, за да съдействат уредбата да бъде по-добра. Така че наистина беше много натоварен период, който не бих казала, че изцяло е приключил, защото с влизането в сила от 1 януари 2016 г. на Кодекса за застраховането следва да се промени и подзаконовата нормативна уредба. Това трябва да стане сравнително бързо, за да може бизнесът да заработи изцяло по новите правила. Има много задачи, и то важни, които предстои сега да бъдат свършени и не е момент за отпускане.

– Допринесе ли кръстосването на словесни шпаги, образно казано, за увеличаване на напрежението?
– Както ви казах, през цялото време имаше работни групи и енергични дискусии. Първоначалният проект на Кодекса за застраховането, който беше публикуван през 2014 г. от нас, беше един, след което в резултат на работата на работните групи почти изцяло се измени. Така че окончателният вариант, който беше предложен на Министерски съвет и стигна до Народното събрание, беше обогатен с мнението и бележките на представители на цялата индустрия. Това безспорно е полезно.
А иначе, ако ме питате за кръстосването на шпаги в Народното събрание, дебат по съществените въпроси за регулирането на индустрията нямаше. Дискусионна беше основно темата за регулирането на онлайн застраховането. Няколко лица със спорни интереси положиха големи усилия да създадат истерия по въпроса, но в индустрията има изявено мнозинство по тази тема. Официалните становища на асоциациите бяха, че трябва да се запази писмената форма на договора и предоставянето на документи, с които да се доказва сключването му, и тези становища бяха възприети и от народните представители. Ясно е, че няма как по всички въпроси да се постигне пълно единомислие в сектора, но в едно демократично общество, каквото смятам, че сме и трябва да се стремим да бъдем, трябва да се взема предвид справедливото мнение на мнозинството. Не може интересът на един или друг застраховател да бъде налаган силово върху цялата индустрия. А ако целта на изказванията на приповдигнат тон е била да блокират приемането на Кодекса за застраховането и влизането в сила на по-строгите изисквания на надзорния режим „Платежоспособност II”, то тази цел определено не можа да се реализира. За навременното приемане на кодекса помогнаха и декларациите и изпратените открити писма до парламента и премиера от всички асоциации в сектора, включително декларация в подкрепа на кодекса прие и изпрати и Американската търговска камара.

– Ние също имахме своите срещи и разговори с институциите и всички асоциации без изключение и трябва да ви кажа, че по съвсем естествен начин намерихме общата позиция и решение. Мисля, че вестникът постъпи правилно, като се позова изключително на здравомислещите хора и на професионалните предложения. А професионалните предложения за новите постановки в кодекса дойдоха именно от браншовите асоциации и структури. Вестникът бегло отрази и други становища, но се концентрира и изложи на своите страници в различните броеве именно тези позиции. Това беше правилното според нас решение, защото това е законът за застрахователния бранш.
– Да, това е законът на индустрията за всички застрахователи, на цялата общност и трябва да отразява максимално най-добре и балансирано интересите на всички участници. Не може интересът на един или друг отделен участник да има превес над интереса на целия пазар.

– Не случайно постановката се смени. В началото ставаше дума за промени в кодекса, а след това вече се заговори за нов Кодекс за застраховането и затова може би оттам дойде и тази огромна работа, която създаде напрежение, но и нови идеи, нови инициативи, формулирани в различни предложения…
– Тук трябва да отбележа, че искането за нова уредба на застрахователния договор дойде от индустрията. В разговорите си с представители на всички застрахователи още в самото начало им казах, че промяна в уредбата е желателна, но не е приоритет за Комисията за финансов надзор като регулатор. Нашият приоритет е да въведем финансовите правила, които са част от „Платежоспособност II”, но индустрията си поиска промени в уредбата на застрахователния договор, която беше доста остаряла, липсваха възможности, които са налични в други европейски държави. Заради това се наехме всички, вкл. и с активната и дори водеща роля на представителите на Асоциацията на българските застрахователи, да подготвим изменения и по отношение на застрахователния договор, които да дадат по-добра защита на потребителите, от една страна, а от друга страна, да създадат и по-добри възможности за бизнес от страна на застрахователите.

– Сега един личен въпрос. В периода между първия и втория ви мандат, в периода, в който не бяхте в Комисията за финансов надзор, има ли неща, които са ви минавали през ума и за които сте си казали, ако някога имам възможност ще променя едно или друго. Имаше ли такива моменти?
– Честно казано, да. Някои от тях бяха свързани например с по-добрата защита на потребителите и се радвам, че можахме да ги отразим в Кодекса за застраховането, така че застрахователният договор да бъде по-равноправен между страните и потребителите наистина да са една равностойна страна в това правоотношение. Също така след приключването на предишния ми мандат забелязах един пропуск в прозрачността – слабото или недостатъчното оповестяване на финансова информация по отношение на застрахователния сектор и отделните компании, което също коригирах в дейността на управлението и вече финансовите справки и отчети за всеки застраховател са налични в страницата на Комисията за финансов надзор. Всеки, който има желание да се запознае в подробности с финансовото състояние на един застраховател, с подробните данни, може да го направи в профила за всеки застраховател на сайта ни, и смятам, че това е голяма стъпка напред към по-голямо доверие в работата на Комисията за финансов надзор и на застрахователите.

– Времето лети и се оказва, че първото ваше интервю в нашия вестник е било преди повече от година. Вашите предшественици, а и вие самата при първия си мандат, широко отваряхте вратата си за нас, за да уведомяваме нашите читатели за дейността на комисията. Факт е, че сме пропуснали доста време, което си обяснявам с обемната и много натоварена работа, която извършихте. Първото ви интервю беше озаглавено „Работим за подобряване на конкурентната среда”. Каква е конкуретната среда сега и как вие допринасяте за нея?
– За да е справедлив пазарът , застрахователите трябва да бъдат поставени при еднакви регулаторни и надзорни условия, т.е. към всички застрахователи трябва да се поставят еднакви финансови изисквания и да се контролира те да се спазват. Няма да скрия, че един от дългогодишните проблеми е недостатъчно коректното отчитане на застрахователните плащания и предявените претенции. Това се забелязва в справките, които ни подават застрахователните компании по „Гражданска отговорност” за предявени и изплатени претенции. През последните две години имаше немалко случаи, в които различни компании, вкл. и големи компании с безупречна репутация, намираха грешки в данните и се налагаше да ги променят. Грешки, които са съществували назад във времето, и това постави за мен въпроса доколко секторът разполага с качествени данни, въз основа на които да се оценява рискът и въз основа на които да се определят тарифи и технически резерви. Заради това създадохме общата база данни в Гаранционния фонд за предявените и изплатените претенции и отказаните такива, които данни трябва да се подават от всеки един застраховател. Застрахователите вече са подали данни, но все още има неточности в базата данни, за което предстои да предприемем активни регулаторни мерки към всички, които не са изпълнили коректно задължението си. Когато тази база данни заработи безупречно, можем да кажем със сигурност, че сме гарантирали, че всички застрахователи са поставени при еднакви условия и че ние като регулатор във всеки един момент можем да гарантираме, че резервите им са изчислени въз основа на правилните и достатъчно коректни данни. Смятам, че това ще бъде колосално голяма стъпка напред по отношение на справедливата конкуренция между застрахователите.
Друга стъпка в тази посока беше да се гарантира спазването на правилата на пазара на „Гражданска отговорност” по отношение на даването на сертификат „Зелена карта” и да се сложи край на неправомерните искания за доплащане от страна на клиентите при пътуване на територията на държави от ЕС. Когато един застраховател изпълнява стриктно правилата и предоставя на всеки „Зелена карта”, а друг поставя допълнителни условия и пречки за това клиентите му да получат „Зелена карта”, това също са неравноправни условия, които водят до влошаване на конкуренцията между застрахователите.
И не на последно място, през пролетта на тази година предстои да бъдат направени проверки на всички застрахователи на българския пазар – и по живот, и по общо застраховане. Тази проверка на индустрията ще бъде извършена съвместно от Комисията за финансов надзор, Европейския орган за застраховане и пенсионно осигуряване (ЕИОПА) и Европейската комисия. Това упражнение ще гарантира, че всички застрахователи работят при еднакви конкурентни условия с проверени по единни правила финансови показатели в рамките на новия надзорен режим „Платежоспособност II”.

– Госпожо Агайн, какви са вашите очаквания по линия на резултатите от тези проверки?
– Мога да направя съпоставка с проверките в Румъния, които бяха направени през 2015 г. по абсолютно идентичен начин от румънския финансов регулатор съвместно с Европейската комисия и Европейския орган по застраховане и пенсионно осигуряване. Там проверката откри огромна капиталова дупка от близо 2 млрд. леи (около 1 млрд. лева). Капиталовата дупка беше предизвикана основно от четири застрахователни компании, в частност от дейността им по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Моето очакване е в България тази проверка в никакъв случай да не доведе до такава капиталова дупка, тъй като у нас в подзаконовата нормативна база – Наредба №27 – наредбата за резервите, има въведени множество изисквания допълнително над общите международно приети правила за заделяне на резервите, които да гарантират, че всеки застраховател ще задели необходимите резерви по този вид застраховка. Има контролни величини като сравняване със заделения резерв за възникнали непредявени претенции общо от пазара.
В Румъния проверките констатираха също така сериозен проблем в качеството на данните, които застрахователите използват за изчисляване на резервите си. У нас, струва ми се, че този проблем вече го решихме. Доказателство е, че за първи път тази година данните за претенциите по „Гражданска отговорност” на автомобилистите показаха съпоставими резултати за краен очакван разход на база предявени и на база изплатени претенции. Това ми дава увереност, че резултатът от проверките няма да бъде толкова притеснителен.

– Как се очаква да протекат тези проверки?
– Условията за провеждането на проверките бяха приети тази седмица от управляващия комитет, който включва различни институции. Проверките ще се правят по обща методология, която трябва да бъде изработена от консултанта Ernst & Young. Тази методология ще бъде нещо като наръчник за проверките и с нея няма да се въвеждат някакви специални изисквания към признаването и оценката на активите и пасивите. Най-важното е, че проверката ще бъде за спазването на изискванията по „Платежоспобност II” и няма да се проверява специално за спазването на местни правила. Както и в сектора на пенсионните фондове, самите проверки ще се извършат от одиторски компании с международен опит или други консултантски компании, които имат опит в извършването на проверка на качество на активи в банковата система по правилата на Европейската централна банка. Предстои в следващите дни КФН да обяви пълните условия, на които трябва да отговарят тези одитори или консултанти. След това ще бъде предоставен срок на застрахователите да изберат одитор или консултант, който да провери баланса им към 31 март 2016 г. В срок до края на юни одиторите ще трябва да представят доклад за всеки застраховател с какви собствени средства разполага по правилата на „Платежоспособност II” и какво е минималното и капиталовото му изискване за платежоспособност. Ако има застрахователи, които не покриват капиталовите си изисквания по „Платежоспобност II”, те ще трябва в законовия срок да покрият този недостиг. Тези проверки идват в усложнен момент, когато за първи път се прилага надзорният режим „Платежоспобност II”, но бяха приети и наложени като част от правителствената национална рамкова програма заради срива на КТБ.

– А ще се проведат ли стрес-тестове на застрахователите, както се правят при банките?
– Този въпрос все още не е решен от управляващия комитет и като че ли по-скоро се очаква политическо решение, но моето мнение е, че тези стрес-тестове в момента са излишни. Стрес-тестовете сами по себе си не водят до мерки за вдигане на капитал, те са показател доколко застрахователят управлява добре всички рискове в дейността си и например могат да доведат до препоръка за по-добра презастрахователна програма. Стрес-тестове на застрахователите провеждаме всяка година в общи упражнения на Европейския орган по застраховане и пенсионно осигуряване (ЕИОПА) и такъв ще има и тази година за по-големите застрахователи. Само че провеждането на всеки стрес-тест изисква значителен административен ресурс и за застрахователите, и за регулатора, и за тази година вече имаме предостатъчно голяма натовареност.

– В предишно ваше интервю говорехте, че имате да решавате групи от проблеми. Как присъства тази проблемност сега в дейността на Управление „Застрахователен надзор”?
– Работата може да бъде разделена на групи проблеми, но основната задача винаги е гарантиране на финансовата стабилност на сектора. В тази насока смятам, че през изминалата година беше направено много – и в областта на регулацията, и в областта на надзорните мерки. С радост мога да отбележа, че резервът за предстоящи плащания на застрахователите в общото застраховане заедно с допълнителния резерв, който се изисква от наредбата, се увеличи в моя мандат с над 35%, което в абсолютна стойност е над 300 млн. лв – в пъти над увеличенията в премийния приход. Подобно увеличение на резервите означава по-голям финансов капацитет на индустрията. Така че по отношение на финансовата стабилност сме направили една немалка стъпка за подобряване на състоянието на сектора. Положихме усилия и с отделни компании за това на индивидуално ниво, на микро ниво, да бъдат предприети необходимите мерки за по-добро управление на риска. В резултат на това ще забележите, че във финансовите отчети на застрахователите вече много по-активно присъства пасивното презастраховане.
Много от проблемите на пазара бяха и продължават да са свързани със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Няколко пъти се променя нормативната уредба, един път с Наредбата за задължителното застраховане, втори път с Кодекса за застраховането. Подобряването на законодателството е един постоянен процес, който трябва да продължи и за в бъдеще.
Друг проблем, който съществува от няколко години и по който също може да се каже, че има известни подобрения в резултат на намесата на комисията, са резултатите по застраховка „Автокаско”. Тя традиционно е губеща за застрахователите. Автомобилното застраховане у нас е силно конкурентен пазар, при който застрахователите много често попадат в спирала надолу, при която намаляването на цените води до загуби.
Миналата година Комисията за финансов надзор предприе серия от принудителни мерки към сектора, така че да се актуализират тарифите по застраховка „Автокаско” по начин, който дава по-добра финансова стабилност за застрахователите. Работата в тази посока ще продължи и занапред, тъй като загубите на сектора по тази застраховка са все още масови и значителни. Това е един постоянен процес, който непрекъснато изисква мерки и регулаторна намеса.

– Сигурно и на вас ви е известна фразата на г-н Румен Янчев, че българското застраховане е автомобилно застраховане. Вие лично имате ли надежди, че застрахователният портфейл ще стане по-богат и с присъствието на много повече видове застраховки. Как изглежда според вас в момента портфейлът на българското застраховане?
– Тенденцията е тази, 70% от портфейла в общото застраховане традиционно е автомобилно застраховане. Смятам, че има голям потенциал за някои други застраховки, като например професионалните отговорности и другите граждански отговорности. С развитието на обществото ни хората постепенно започват по-активно да се възползват от правата си, да търсят отговорност за вреди, които се понесли, и тази тенденция ще разширява и необходимостта от застраховки на отговорности. А това ще даде възможност за развитие на пазара.
По отношение на животозастраховането през 2015 г., то изживя много голям ръст и са налице необходимите условия този ръст да продължи и занапред. Едно от важните условия е гарантирането на вземанията по животозастраховки по идентичен начин с този на банковите депозити до 196 000 лв., което прави продукта конкурентен на банковия депозит. Освен това животозастраховката се ползва и от данъчно облекчение, т.е. така сравнена тя е по-изгодна спрямо банковия депозит. И по отношение на предлаганата доходност застраховката също е често по-атрактивният продукт, тъй като в момента банковите депозити са с лихви, клонящи към нула. Разбира се, остава въпросът с откупната стойност, но това е въпрос на преценка на застрахователите какви продукти да предложат на пазара така, че те да могат да се конкурират с банковия депозит по един успешен начин. Банковата индустрия ежегодно привлича милиарди левове нови депозити и дори и една част от тези средства да се пренасочат към застрахователната индустрия, би довело до голям ръст на животозастрахователния пазар.

– Вие всъщност избързахте с отговора на следващия ми въпрос. Впрочем в. „Застраховател прес” отдели доста място за развитието на пазара главно чрез анализите на нашия коментатор Калин Димитров. Радостни бяха заглавията на тези анализи и съдържанието им беше точно в думите, с които си послужихте, говорейки за този вид застраховане. Да смятаме ли, че приближаваме вече към състояние пирамидата полека-лека да се преобразува, да не говорим да се обърне наопаки в полза на животозастраховането, както е в Европа и по света. Има ли такива симптоми според вас, израз на какво е това нарастване на животозастраховането?
– Вероятно застрахователите по-добре знаят на какво се дължи ръстът в животозастраховането, защото те контактуват с клиентите си и знаят защо те имат интерес да сключват застраховка. Според мен факторите са няколко – конкуренцията с банковите депозити, фалита на КТБ, който научи хората, че трябва да си делят портфейла, да не слагат всичките си инвестиции на едно място, както и осъзнаване на ползите от животозастрахователния продукт. Банките и животозастрахователите вече работят при доста по-изравнени условия. Въпрос на способност от страна на застрахователите е да привлекат този ресурс, към който вече могат да насочат усилията си.

– Учудвам се как държавен представител, няма да визирам име, който на всичкото отгоре е бил и ръководител на министерство, си позволява да говори некомпетентно. Недопустимо е да казва на целия български народ как задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите ще поевтинее с 40 лв. В същото време се казва, че лимитите растат, растат и изплатените обезщетения. Вие как си обяснявате това, извинете ме, но най-лошото е, че се обърква клиентът?
– Да, създадоха се едни много нереалистични очаквания за намаляване на цената и това, разбира се, ще доведе до разочарование. Но първо трябва да отбележим, че цената реално намаля поради това, че вече в нея е включен и сертификатът „Зелена карта”. Всеки, който е трябвало преди да доплаща, за да си получи сертификата „Зелена карта” независимо дали за ЕС или за трета държава, вече не доплаща и за него има реално намаление на цената. Оттам нататък всякакви очаквания за намаляване на цената не са особено реалистични, тъй като цената на застраховката зависи от това какъв е размерът и какъв е броят на обезщетенията, които трябва да се изплатят. Всички, които четат вестници и гледат телевизия, виждат, че броят на пътнотранспортните произшествия не намалява, а се увеличава.Тежките ПТП-та също се увеличават.
Обезщетенията трябва да бъдат справедливи, т.е. те трябва да покрият всички претърпени вреди вследствие на пътнотранспортното произшествие. Ясно е, че колкото повече търсим справедливост в обезщетенията, толкова повече размерът им нараства и това, разбира се, е правилно, защото тази застраховка има социален характер. Тя е създадена, за да обезщетява пострадалите от пътнотранспортни произшествия. Но нарастването на обезщетенията трябва да бъде отразено в цената на застраховката.
Вдигането на лимитите, специално искам да направя вметка, няма да има каквато и да е промяна върху цената на застраховката, защото и в момента обезщетенията, които се изплащат, независимо дали доброволно от застрахователя или защото са присъдени от съд, тези обезщетения много рядко, да не кажа никога, не достигат до лимита. Това че сме променили лимита, реално няма да се отрази на размера на обезщетенията, които се изплащат.
Що се отнася до говоренето, че посредниците взимат големи комисиони и с новите разпоредби за онлайн застраховане потребителите и застрахователите вече няма да имат нужда от посредниците и цените ще паднат – и до сега имаше онлайн застраховане, но подобно нещо не се е случило. Много приказки се изговориха не само от народните представители, но и от представители на застрахователи, че комисионите, които посредниците взимат, са много високи. Дали е много, или е малко е въпрос на гледна точка и на свободен пазар.

– Извинете, че ви прекъсвам, но вие знаете, дори този човек, бившият министър, каза, че трябва да се премахнат брокерите, нямало нужда от тях, тъй като едва ли не взимали комисиони от по 40%-50%. Има ли такъв процент, г-жо Агайн?
– По „Гражданска отговорност” такива проценти няма. Такива комисиони не се допускат от нормативната уредба по тази застраховка. Максималният разход, който застрахователите могат да направят за административни разходи и комисиони на брокери, е 20% от цената на застраховката.
По други застраховки може би се дават по-големи комисиони, но добре е да си припомним, че ако застрахователите преценят, че нямат нужда от посредници, те могат сами да си продават застраховките и съответно няма да има нужда да плащат комисиони на посредници. Изграждането на собствена мрежа за продажби обаче е разход за застрахователите, така както е разход и изплащането на комисиони към посредници. Въпрос на стратегия на застрахователя е към какъв канал на продажби да ориентира дейността си. Ключово е единствено застраховането да се извършва в условията на свободен пазар и конкуренция. Отрязването и премахването на пазарни участници с държавна намеса е планова икономика и противоречи на принципите на свободния пазар, поради което в крайна сметка е във вреда и на потребителите. Всяка нова регулация, за онлайн продажби или за каквото и да е друго, трябва да има за цел да подобрява конкуренцията, а не да я намалява. Да не говорим, че използването на посредник дава и други удобства на потребителя – професионален съвет при избора на застраховка, възможност да се сравнят цените на застраховките, в някои случаи и съдействие при завеждането на щети.

– Ще ви върна малко назад в разговора, когато коментирахме проблемите, които срещате при регулацията на пазара. Доста проблемен през всичките тези години беше и въпросът с високата задлъжнялост между отделните компании по линия на регресите. Каква е ситуацията в момента?
– Помежду си застрахователите традиционно дължат големи суми. Във всеки случай, в който някой застраховател е недоволен от друг, може да подаде жалба в КФН и това се случва. КФН извършва проверка претенция по претенция, налагаме санкции на застрахователя, който не се е издължил навреме, вкл. изполваме и принудителни административни мерки, когато това е необходимо. Нямам усещането, че това е някакъв голям проблем към момента.

– Какъв е броят на жалбите, които получавате от потребители на застрахователни услуги, и за какво се жалват най-често?
– Всяка година получаваме около 1000 жалби, като около 70% от тях са в областта на автомобилното застраховане. Обикновено превес имат жалбите във връзка с „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Много от случаите, за които се оплакват хората, са повтарящи се, т.е. показва, че има практики, които са се установили на пазара и ние като регулатор се опитваме, разбира се, да се намесим и да преустановим тези практики, които смятаме, че нарушават правата на потребителите.
За миналата година сме наложили много глоби и санкции на застрахователи точно по защита на потребителите, струва ми се към 2 млн. лв., което е значително над обичайните нива в предишните години. Но за да може да се развива пазарът, на първо място е необходимо доверие, т.е. ако един клиент е доволен, той ще си сключи нова застраховка, ако е недоволен, може би дълго време след това няма да си сключва застраховка и независимо че говорим за глоби към застрахователите, крайният ефект е положителен за индустрията.

– За вас лично кои са най-важните и най-съществените промени, които бяха направени с новия Кодекс за застраховането?
– Безспорно „Платежоспособност II” е най-съществената и важна промяна. Другата голяма промяна, която специално трябва да отбележим, е обменът на данни на Гаранционния фонд с Министерство на вътрешните работи. Повече от 10 години се полагаха безуспешни усилия за това Гаранционният фонд да обменя достатъчно пълни данни с Министерство на вътрешните работи за регистрираните автомобили и техните собственици, адресите им, за да може да се предприемат адекватни бързи мерки за санкциониране на тези, които нямат „Гражданска отговорност”. Най-сетне успяхме, при това обменът след юни ще бъде в реално време. Още повече че обменът на данни вече е и с Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, които ще предоставят данни за техническите прегледи. Тези данни ще се използват и за по-добро тарифиране, за по-добро изчисляване на риска от страна на застрахователите. Това е огромна стъпка напред за сектора.
Следващата голяма стъпка напред е въвеждането на системата „бонус-малус”. Кодексът за застраховането предвижда задължение да се въведе „бонус-малус” система по „Гражданска отговорност” на автомобилистите до края на 2016 г. Това трябва да стане със съвместна наредба на Комисията за финансов надзор, Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта и съобщенията. И още веднъж, Кодексът за застраховането всъщност осигурява наличието на данни в информационната система на Гаранционния фонд, което прави възможно въвеждането на такава „бонус-малус” система. Само по себе си въвеждането на „бонус-малус” система е доста сериозно предизвикателство и нелека задача. Противно на очакванията и разбиранията на част от пазарните участници, „бонус-малус” системата е един много сложен математически модел, който трябва да бъде разработен за всяка една държава, т.е. не можем да вземем една табличка, която се прилага някъде другаде, и да кажем, че това е нашата таблица. Един неподходящ модел може да доведе до необосновано падане на цената на застраховката и до огромни сътресения на пазара. Така че нашата работа като регулатор е да не позволим подобно сътресение да се случи. Това е другата голяма промяна, която смятам, че ще има съществено значение за сектора и потребителите.
И наред с всичко друго, изключително важна промяна е въведената в кодекса възможност за Комисията за финансов надзор за дистанционен достъп до информационните системи на застрахователите. Т.е. надзорът вече ще е в XXI в.

– Има ли яснота относно базовите критерии на системата „бонус-малус”? Доколкото рабирам, системата ще бъде задължителна за прилагане от всички участници на пазара?
– Да, говорим за задължителна „бонус-малус” система, която се прилага от всички застрахователи. Задължителна „бонус-малус” система означава задължително увеличаване или намаляване на премията по застраховката с единни стъпки за всички застрахователи в зависимост от поведението на водача на пътя. Дава се бонус на добрите водачи и се налага утежняване на цената за тези, които не са били изрядни на пътя през предишната година. Такива системи има в много европейски държави. Всяка държава е избрала какви да бъдат факторите, въз основа на които да се определят „бонусът” и „малусът” съответно. Най-често разпространените системи са тези, при които основният фактор е броят на причинените пътнотранспортни произшествия през годините, т.е. ако клиентът не е причинил ПТП, получава отстъпка, ако е причинил едно – получава определено завишение, ако е причинил например три – получава по-голямо завишение и т.н. Какви ще бъдат факторите предстои да бъде решено в работни групи. В разговорите, които сме имали с представители на Министерство на вътрешните работи, те изразяват желание тази „бонус-малус” система да бъде един гарантиращ стимул за по-добро поведение на пътя и поради това най-вероятно ще разгледаме възможностите за включване в „бонус-малус” системата на фактори, свързани с нарушения на Закона за движение по пътищата, например превишена скорост.

– Какви са вашите очаквания в резултат на прилагането на директивата „Платежоспособност II”, очаквате ли процеси на сливания, вливания и придобивания?
– Прави ми впечателние, че това е въпрос, който често се задава. За мен като регулатор този въпрос не е водещ. Важното е всички застрахователи да бъдат финансово стабилни.
Вследствие на „Платежоспособност II” капиталовите изисквания се увеличават. В същото време „Платежоспособност II” дава различни алтернативи за постигане на съответствие с капиталовите изисквания, внасянето на капитал не е единственото решение. Могат да се използват гаранции, могат да се въвеждат мерки за ограничаване на риска.

– Вашата позиция относно онлайн застраховането?
– Онлайн застраховане винаги е имало и ще има. То трябва да бъде изгодно, разбира се, и за двете страни. В момента много малка част от потребителите си сключват онлайн застраховка. Най-вероятно много малка част от потребителите си купуват онлайн и маратонки.
Онлайн услугата не може да бъде кауза сама по себе си, тя е полезна с това, че улеснява достъпа до определен продукт, застрахователен или някакъв друг. От друга страна, при купуването онлайн на стоки и услуги има рискове. Особено при финансовите продукти има завишен риск, затова и европейските директиви дават право на клиента да се откаже в двуседмичен срок. Регулаторите в страни, в които сключването на застраховки онлайн е по-популярно, споделят, че за тях е сложно да контролират дали застраховки се предлагат само от лицензирани застрахователи. Виждаме същото и у нас в сектора на инвестиционните посредници. Постоянно Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници се оплаква в КФН, че онлайн се предлагат инвестиционни и брокерски услуги от лица, които нямат лиценз. Много пъти вече в КФН постъпват жалби и от граждани на други държави в ЕС, които се оплакват, че са били подведени или измамени от инвестиционен посредник, от чийто сайт изглежда, че е български брокер на ценни книжа. В същото време нито КФН, нито полицията може да предприеме необходимите мерки, защото сървърите на сайта изобщо не са в България, нито има подобно лице в Търговския регистър, а адресът му е може би стая под наем някъде. Така че добре е застраховките да бъдат възможно най-леснодостъпни, но също така трябва да бъдат и сигурни.

– Какво е вашето очакване за развитието на пазара през тази календарна година? Какви са сигналите, резултатите?
– 2015 беше една много добра година за сектора. Имаше голям ръст и в общото, и в животозастраховането и слава Богу нямаше катаклизми и бедствия. Финансовите резултати като цяло са добри. Ефект върху финансовите резултати има завишаването на изискванията за технически резерви специално по „Гражданска отговорност” на автомобилистите, но това, от друга страна, гарантира стабилност в бъдеще.
Застраховането отразява и дори усилва ефекта от общото развитие на икономиката. При очакванията за едно добро развитие на българската икономика през 2016 г. можем да очакваме още по-добро развитие на сектора.
Пожелавам на бизнеса още по-добра година в продажбите, природата да е благосклонна и да се увеличава доверието в индустрията.

– Много ви благодаря, г-жа Агайн, за това интервю!
– И аз ви благодаря!

С Ралица Агайн-Гури разговаряха Гергана Иванова и Петър Андасаров

Източник: zastrahovatel.com