Застрахователният брокер е посредник в застрахователния пазар между застрахователя и клиентите и всъщност се явява единственият консултант на този пазар.
Застрахователната компания по своето предназначение е фирма, която произвежда застрахователни продукти, ценообразува ги и предлага на пазара. Т.е. функцията консултиране я няма при прякото договаряне между клиент и застрахователна компания.
Там има просто отговор на известни искания, търсения, поставени от клиента. Когато един застрахователен брокер е в ролята си на посредник, той има основна отговорност да посъветва клиента/ мениджъра за това какви линии на бизнес трябва да бъдат застраховани.
Свидетели сме на различни случаи, в които производствени предприятия, които изнасят навън, работят без да е покрит основен за тях риск: отговорност на продукта. Това е консултация, това е съвет, които клиентът получава от застрахователния брокер в преддоговорния обемен на информация.
Ползите един клиент да ползва застрахователен брокер са и в прегледа на пазара.
Когато сме се договорили за рискове, чието изпълнение ние сме се договорили да направим, застрахователния брокер реализира така нареченият търг между застрахователите.
Т.е. той поставя условия: покрити рискове на застрахователите и след това той сравнява не само цените, а и покритите рискове, изключенията в общите условия (на застраховката), сравнява самите общи условия.
Общите условия на застрахователите се променят изключително динамично.
Много е трудно при един директен контакт между клиент и застраховател клиентът да бъде ъпдейтван постоянно за промените в общите условия на различните застрахователи и да прави ясна разлика между тях.
Например по отношение на риск „Отговорности“ дали е покрита небрежност, дали е покрита груба небрежност. Дали е покрито неспазването на правилата на трудовата дисциплина или някакви други изключения. Това е нещо, за което клиентът изключително трудно се ориентира, когато има пред себе си два или три застрахователя.
Те просто сравняват цени.
Така, че ролята на един отговорен брокер е да сравни премии, общи условия и изключения, да сравни самоучастието и много други фактори, които са чисто професионални детайли.
След това- при щета застрахователният брокер е този, който трябва да е на мястото на събитието: да огледа ситуацията, да посъветва клиента какъв покрит риск всъщност е това от гледна точка на застраховката, от гледна точка на покритите рискове. След това да поддържа постоянна комуникация и оказва съпорт на клиента в отношенията му със застрахователя при предоставяне на различни документи. Да го съветва предварително за да се избегне повторно предоставяне на документи, задаване на допълнителни въпроси. По този начин да се съкрати срокът максимално между подаването на документите и плащане на обезщетението.
Т.е. брокерът има една фунция на цялостен съпорт и консултиране: от преддоговорното сключване на застраховка, от консултиране на покритите рискове през процеса на застраховане, уведомяване и събиране на премии до изплащане на обезщетението.
Това е един цялостен подход, цялостен съпорт, който не може да бъде получен иначе на пазара при директно договаряне заедно със застрахователните компании, които коректно отговарят на исканията на клиентите, но те в същност нямат консултантска функция. В самия си кор- бизнес те не са консултанти- те са производители на продукти и това е разликата, която все повече се налага на нашия пазар заради все повечето щети. Щетите водят до изводите, че всъщност корпоративният бизнес трябва да бъде съпортван от професионален консултант.
Разбира се- има и клиенти, които извършват целия процес сами- справят се добре. В такива случаи те просто ни възлагат т.нар. одит или дю дилиджънс: искат от нас професионално да огледаме застраховките и да кажем за тях къде са разликите. Това е също услуга, която може да бъде извършена от застрахователния брокер. И клиентът да продължи застраховката си по начин, по който го е правил до момента на този оглед или процеса на дю дилиджънс.

zbkbalkan.com