Застрахователният пазар е в преломен момент заради по-строгите регулации, казва Светла Несторова, председател на Асоциацията на българските застрахователи

Г-жо Несторова, дългоочакваната система „бонус-малус“ за застраховката „Гражданска отговорност“ най-после ще бъде въведена и в България от началото на 2018 г. Очакваните двойно и тройно по-високи полици за шофьорите нарушители ще повлияят ли на черната статистика на катастрофи и смърт на пътя?

– Застрахователите в България се борим за въвеждането на „бонус-малус“ от 10 години и най-накрая това е на път да стане. Системата за автоматичен обмен на данни между полицията, Гаранционния фонд и застрахователите е готова, а външният консултант, който изготвя методологията за определяне на „бонус-малус“, е на финалната права. Без изненада се оказа, че най-рисковият фактор за пътнотранспортни произшествия (ПТП) е превишената скорост – един от основните убийци по българските пътища. И за да се постигне ефект, изключително важни са адекватните мерки. Например от години се опитваме да повишим проникването на „Гражданска отговорност“ и въпреки че тя е задължителна, имаше висок брой незастраховани автомобили. Едва когато се въведе законово автоматичната дерегистрация на незастраховани моторни превозни средства (МПС), за една година броят на застрахованите стигна 97%, и то при нарастващ автомобилен парк. В момента застрахованите МПС са почти 3 милиона.

Но проблемът с пътната безопасност е комплексен. Отношение има не само поведението на шофьорите, а и пътната инфраструктура и съоръженията, които трябва да отговарят на определени изисквания за безопасност. Безспорен е проблемът и с възрастта и поддръжката на автомобилния парк, както и наказателните мерки и степента, в която успяваме да предотвратим определен тип поведение на пътя.

– България е на първо място в Европа по тежки транспортни злополуки – 100 смъртни случая на 1 млн. души население. Част от тази черна статистика са и загубите, които търпи икономиката. Какви средства годишно се изплащат като обезщетения при ПТП?

– Само по „Гражданска отговорност“ през 2016 г. застрахователите са изплатили почти 370 млн. лв. Отделно по останалите застраховки, свързани с превозните средства на пътя, са изплатени още 317 млн. лв. Не споменавам застраховките „Злополука“ и „Живот“, защото там трудно можем да разграничим каква част от изплатените обезщетения е вследствие на ПТП. Отделно си представете всички щети, които едно произшествие нанася. Министърът на здравеопазването например изнесе данни за стотиците милиони, които струва спешната помощ за пострадалите на пътя. Да не говорим за социалните разходи през НОИ и здравната каса. Става въпрос за суми от над милиард лева годишно. Това е проблем от огромна икономическа величина, без да броим човешкия аспект, който е централният.

– Как другите страни в ЕС се справят с този проблем? Кои са добрите примери?

– Обикновено се цитира шведският опит с тяхната „Визия 0“ за борба срещу смъртта на пътя. Според шведите може да се направи ужасно много от гледна точка на пътната инфраструктура и околната среда, за да бъдат намалени жертвите. Дават се простички примери от типа на замяна на кръстовищата с кръгови движения, защото при тях се намалява скоростта и при ПТП материалните щети и физическите травми за хората са много по-малки. Или промяната на броя пътни ленти и начина, по който са разделени, за да се избягват челните сблъсъци. Както и поставянето на мантинели и обезопасяване, което да удържа трафика в определени граници и да намалява вероятността за навлизане в насрещното движение.

Всъщност „Визия 0“ сменя гледната точка – приема се, че ПТП ще има, че хората зад волана неизбежно допускат грешки, и затова е необходимо така да организираме средата на шофиране, че да сведем смъртните случаи и тежките физически травми при пътни инциденти до минимум. А според Европейския институт за оценка на пътищата, който е разработил рейтинг на безопасност в зелено, жълто, червено и черно, оценените километри пътища в България са преобладаващо в черно и червено.

– Държавата доколко се съобразява с тези препоръки?

– Вече се работи активно. Агенция „Пътна инфраструктура“ има конкретни планове и проекти. Всички заинтересовани министерства имат своите програми. Но ние искаме този процес да се ускори, да се впрегне политическата воля и да не чакаме 10 години, както за въвеждането на „бонус-малус“.

– Поведението на пътя е свързано и със застрахователната култура на българина, който, както знаем, се грижи най-вече за застраховката на автомобила и после за дома и живота си. Наблюдавате ли все пак промяна в нагласите?

– Трябва да признаем, че в много отношения сме млада демокрация и икономика. Това се отнася и за застраховането, въпреки че страната ни има богата застрахователна история – тази година отбелязваме 135 г. застраховане в България. Но просто има прекъсване на традицията. В периода на комунизма няколко поколения отраснаха с разбирането, че някой друг носи отговорността за здравната грижа, пенсионното им осигуряване и рисковете, свързани с дома и живота им. Толкова години след промените българинът все още не поема тази отговорност сам. Наблюдава се известна промяна в разбирането, но тя е изключително неравномерна в рамките на страната. В районите, които икономически се развиват по-бързо, има раздвижване в застраховането и останалите финансови услуги. Но много други изостават.

– Много ли е 40% от българите да не са се застраховали никога?

– Много е. В България има доста ниско застрахователно проникване и плътност, в сравнение със страните от Западна Европа, в смисъл, че е много нисък делът на хората, които се застраховат. И най-неприятното е, че този показател не се променя достатъчно бързо, въпреки че застрахователният пазар расте, защото икономиката расте. Все пак сме с най-добро застрахователно проникване на Балканския полуостров – повече от Гърция, Турция, Румъния, Сърбия, Македония.

Проблемът не е само в доходите, а и доколко гражданинът е образован, активен и осъзнат. Затова сега сме се обединили с асоциациите на банките, пенсионните фондове, инвестиционните посредници, лизинговите дружества и други, и заедно с фондация „Джуниър ачийвмънт“, задвижваме проект за въвеждане на предмета финансова грамотност в горните класове в училищата в цялата страна.

– Интернет не променя ли пазара?

– Разбира се. Расте поколение, което е по-активно в уебпространството, отколкото в реалния живот, и това променя целия процес на икономическо взаимодействие. У нас обаче Гражданският процесуален кодекс предвижда форми на договаряне, които са безнадеждно остарели – говори се все още за писмена форма на договаряне например. Това, заедно с нарастващите изисквания за защита на потребителя, някои от които съвсем нереалистични, прави проблема с онлайн застраховането много сложен. България има нужда от реформа на договорното гражданско право, която да позволи отприщването на този тип взаимоотношения във финансовия сектор. И мисля, че българският потребител би спечелил повече от по-активен пазар, отколкото от струпването на още регулации в своя защита.

– А променя ли се застрахователният пазар по отношение на играчите в него? Очаква ли се поява на нови застрахователи или окрупняване?

– Застрахователният пазар в България е в много преломен момент от развитието си. През 2017 г. влезе в сила една огромна регулаторна рамка, наречена „Платежоспособност 2“, която променя принципите на оценка на платежоспособността на застрахователите и изискванията към тяхната капитализация и резервиране. Променя се и понятието за надзор. Тази огромна по обем рамка представлява стрес дори за развити застрахователни пазари, като Великобритания например.

Тази нова регулаторна рамка в никакъв случай не е щадяща към малките застрахователи. Те са изправени пред много по-тежки предизвикателства, отколкото големите групи, които имат значителен експертен или капиталов ресурс. В този смисъл всичко е възможно на пазара – и преструктуриране, и изчезване на застрахователи, и сливания.

– Това как ще се отрази на потребителите – като цени на застраховките, например?

– Крайната цел е един по-здрав и по-капитализиран застрахователен пазар с по-прозрачен, стабилен и ресурсен надзор. Целият смисъл е да имаме потребители, които са в безопасност и които знаят, че институциите са в отлично състояние и непрестанно наблюдавани.

Източник: в. „Сега“ , интервю на Мила Кисьова