Годината бе трудна. Селскостопанската продукция бе залята с кал, засипана от градушки, отнесена от реки от дъждове. Съсипана. Болести налегнаха посевите и многогодишните култури. Животновъдният сектор също не бе пощаден. Реколтата и добивите са далеч от очакванията. Ще се превърнат ли тазгодишните нещастия в тригер, в отключващ елемент, в катализатор, който ще отприщи огромния потенциал на един пазарен сегмент, за който отдавна се говори, че има нужда от сериозно увеличение на застрахователното проникване – земеделския? Този път като никога анализаторите са настроени оптимистично.
Надига ли глава земеделецът
Банките за добро или зло винаги са били малко по-пробивни и напористи при налагането и предлагането на своите продукти, докато застрахователите по традиция са по-умерени, деликатни и тежки. Това се диктува и от самия характер на застраховането. Раздвижването на пластовете в бранша обикновено е по-видно в банковия сектор, отколкото в застрахователния. На традиционното земеделско изложение „Бата Агро“ в Стара Загора тази година банкерите отчетоха засилен интерес към кредитни продукти, създадени специално за земеделци. В „Бата Агро 2014“ се включиха 207 участници, а в рамките на изложението банкерите бяха предвидили разлицни преференции и облекчени условия за ползване на финансови услуги като агрокредити, а някои банки признаха, че ръстът на усвоените кредити за земеделски стопанства на годишна база към края на юни 2014 година е 50%, като растениевъдите определено са „с едни гърди напред“ пред колегите си животновъди.
Европейските програми за финансиране на дейността на селските стопани също са много важен катализатор за развитието на сектора, но също и за подтикването на земеделците да използват различни финансови услуги – банкови, лизингови, застрахователни.
Именно за това новините за нестабилното бъдеще по усвояване на европейските фондове в областта на земеделието тревожат индиректно много по-голям грозд от браншове в нашата икономика.
В края на август стана ясно например, че има вероятност да изпуснем цяла една година от Програмата за развитие на селските райони и директните плащания няма да бъдат изплатени през декември, както се очакваше.
Програмата за развитие на селските райони за България ще бъде одобрена в Брюксел най-рано догодина, това съобщи министърът на земеделието Васил Грудев, цитиран от БНР.
Това означава, че страната ни вече е пропуснала една година от новия програмен период. Очакванията са да се ускорят разговорите по приемането на Програмата за развитие на селските райони, но дали това наистина ще се случи, можем само да гадаем. Всички наредби по програмата ще бъдат разработени заедно с бранша и бизнеса, обеща министър Грудев при откриването на агроизложението „Бата Агро“, но се разбра, че на практика изпратената в Брюксел от предишното правителствоПрограма е незаконна, защото нито едно от решенията по нея не са съгласувани в работната група. Всички решения за начина, по който ще се харчат европейски пари за земеделие, са взети по неясни причини от некомпетентни чиновници, заявиха запознати и добавиха, че предвидените в програмата пари за техника например са толкова малко, че няма да позволят никога българските земеделци да обновят машинния си парк, а голяма част от тракторите и комбайните у нас са стари. Според бизнеса е задължително в кратки срокове да бъде свикана работната група, за да се разбере каква Програма за селските райони е изпратена в Брюксел и какво може да се промени.
Междувременно стана ясно, че част от браншовите организации са сезирали Брюксел за тези проблеми, а фермери възправиха глас заради липсата на финансиране за техните проекти по Програмата за селските райони. Стана ясно, че повече от 2 хиляди проекта ще останат без финансово подпомагане, а авторите им, които са теглили кредити, за да ги изпълнят, ще фалират. Това обявиха пред медии активисти от неформалната организация „Кауза Млад фермер“.
Повече от година младите фермери напразно очакват да бъде разкрит прием по Мярка 112 – „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за селските райони. Заради щедрите обещания на предишното правителство, че мярката ще бъде отворена, бяха подготвени около 2700 проекта и повечето от фермерите са теглиликредити, за да ги изпълнят. Сега тези заеми трябва да се връщат, а стана ясно, че пари за младите няма. Мярката ще бъде отворена едва през януари с все още неясен бюджет.
Намериха се и фермерски организации, които защитиха настоящото ръководство наФонд „Земеделие“, като заявиха, че от ведомството „правят всичко възможно да се придвижи процедурата с предоговорирането, но не носи отговорност за предходните провали“. Чуха се гласове, че „държавата полага усилия проблемът да бъде решен в рамките на следващите един-два месеца“. Този срок ще изтече съвсем скоро и само времето ще покаже дали през октомври-ноември пред областните центрове отново ще заври и кипи от протестиращи млади ентусиасти с излъгани надежди за европейско финансиране.
А плащанията, които Държавен фонд „Земеделие“ правят по различни схеми, засягат и застрахователния бранш, и то пряко.
Държавен фонд „Земеделие“
От ведомството заявиха, че са пред приключване плащанията по схемата за държавна помощ при застраховане на земеделска продукция. От началото на годината по различни схеми земеделските производители са получили общо 60,3 милиона лева държавни помощи. Това съобщи зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ Татяна Ангелова по време на кръгла маса в рамките на международния панаир „Селското стопанство и всичко за него“ в Добрич. Тя поясни, че през 2014 г. институцията администрира 14 схеми за държавно подпомагане с общ бюджет от 84 млн. лв. До момента са изплатени средствата за 10 от целевите помощи. По тях в сектор „Животновъдство“ са постъпили близо 58 млн. лева, в сектор „Растениевъдство“ – около 2,3 млн. лв.
В рамките на плащанията по схемата за държавна помощ при застраховане на земеделска продукция се разпределят 600 хил. лева, с които ще бъдат подпомогнати 160 градинари. Продължава сключването на договори по схемата за защита срещуопределени болести, като например т.нар. „доматен молец“, каза Ангелова.
Предстои изплащането и на средства за компенсиране на загубите от пропаднали площи, за които е заделен ресурс от над 4,370 млн. лв. Ангелова подчерта, че ще се направи всичко възможно средствата да достигнат до земеделските производители по-рано от определения срок, а той изтече на 15 септември.
За трета поредна година институцията прилага Схема за рефинансиране със средства на ДФ „Земеделие” на търговските банки за кредитиране на проекти по Програмата за развитие на селските райони. От началото на 2014 г. до момента са предоставени 51 кредита на обща стойност над 14,580 млн. лв. Чрез тях ще се реализират инвестиции на обща стойност близо 34 млн. лв. Отпуснати са и над 15,600 млн. лева, с които са рефинансирани 49 банкови кредита, включително и одобрени през 2013 г.
По условията на схемата за рефинансиране участват 22 търговски банки и тя ще се прилага до 30 април 2015 година, поясни зам. изпълнителният дитектор на ДФЗ. Ангелова допълни, че размерът на лихвения процент, който фондът дава, е до 7% и е фиксиран за целия 60-месечен период на кредита. През тази година се направиха изменения и допълнения в тази схема, съгласно които в обхвата е добавена Мярка 41„Прилагане на стратегии за местно развитие” и е увеличен лимитът за рефинансиране на един кредит до 1 млн. лева с изключение на Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”, по която няма лимит.
В условията на затруднен достъп до банково кредитиране схемата дава възможност на широк кръг от кандидати да се възползват и да реализират одобрените си проекти. Това допринася за повишаване усвояемостта на средствата по ПРСР, каза още Татяна Ангелова.
Утвърдените пътеки са нещо хубаво, а още по-хубаво е, когато се разширяват, а не се сриват. В усилията си да скрепим и укрепим вече завоювани територии не трябва да забравяме да се развиваме, а тазгодишните порои и градушки определено не ни позволиха да забравим да гледаме в бъдещето, за жалост с тревога.
Все по-ясно се издигат гласовете на фермерските организации, които искат да бъдат намерени различни начини за защита на реколтата им. Организират срещи с различни частни и държавни институции, инициират законодателни промени. В началото на август, например от Националния съюз на градинарите поискаха
превенцията срещу градушките
да стане много по-ефективна.
Служебното правителство, а и избраният нов кабинет след изборите на 5 октомври бързо трябва да вземат мерки и да увеличат площта, на която Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ предпазва посеви и плодни градини. Това поискаха градинарите. Около искането за по-широк щит срещу градушките се обединиха ифермерите от Националната асоциация на зърнопроизводителите, Националния градинарски съюз и още редица браншови организации.
„Нашата асоциация бе доста критична като цяло към правителството, но трябва да признаем, че агенцията за борба с градушките свърши доста работа, и то в доста тежка година по отношение на валежите”, посочи Ангел Вукодинов, зам.-председател на асоциацията на зърнопроизводителите.
В момента агенцията има възможност да гърми по облаци, покриващи 17 млн. дка земя. Това е близо 50% от субсидираните от ЕС 38 млн. декара земи у нас. Тези ниви са разположени в Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен.
Зърнопроизводителите споделят още, че са останали изненадани, когато агенцията се обърнала към тях и ги помолила да влязат в ролята на нейни посредници между Министерския съвет и министерството на земеделието и дружно да поискат повече средства за ракети и оттам за защита на нивите.
Нестабилна климатична обстановка и атмосферни процеси още през март и април сюрпризираха страната с нетипични като интензивност и сила валежи от градушки. Същевременно заради топлото време вече редица земеделски култури се бяха развили преждевременно. Всичко това наложи активният сезон по защита от градушки да бъде открит доста по-рано в сравнение с предходните години. Стартът му бе даден на 30 април.
Като цяло във времето от 30 април до 30 юли са проведени 260 въздействия, като са отстреляни 1494 градоопасни облака. За целта са изстреляни малко над 13 000 противоградови ракети. За сравнение за целия активен сезон 2013 г. са изстреляни 5100 ракети, а за сезон 2012 година – 2800.
В страната ни е възприет методът на доставяне на реагент – изкуствени ледообразуващи ядра (АgJ) в облака чрез ракети.
Българската агенция за борба с градушките със сигурност всяка година спасява продукция за десетки милиона лева, но за да се повиши ефективността от дейността й, от Националния съюз на градинарите в България предлагат битката с градушките да стартира по-рано.
„Всяка година агенцията започва борба с градоносните облаци от 15 май. В предходни години този срок бе оптимален, но в последните години покрай климатичните изменения градушки започнаха да падат и през април. Затова предлагаме Агенцията за борба с градушките да стартира превантивната си дейност от 15 април, т.е. месец по-рано“, обясни Слави Трифонов, шеф на Националния съюз на градинарите в България. Конкретно за тази година той посочи, че има доста градини с праскови, ударени от градушки. Някои са на територии, които агенцията не покрива. От Националния съюз на градинарите имат предложение за създаване на фонд „Резервен”, в който пари да заделят Държавен фонд „Земеделие” и асоциациите на производителите.
Така би се генерирал допълнителен ресурс, чрез който да се закупуват ракети за отстрелване на градоносните облаци.
От съюза на градинарите припомнят още, че държавата изплаща компенсации само, ако плодовете са унищожнени на 100% от градушката.
Всички знаем, че застрахователите по цял свят все по-активно влизат в борбата за превенция и намаляване на риска от щети във всички области на застрахователното дело. Именно за това е важно да не подминаваме с лека ръка проблемите на превенцията и по отношение на градушките, особено след като видяхме нагледно какво се случи при градушката в столицата под собствените ни прозорци, а и на самите тях.
Още повече че
метеорологичните прогрози
за идните години съвсем не звучат успокоително.
Според доц. Георги Корчев например бъдещето вещае много градушки и температурни рекорди. Ако продължим да замърсяваме по същия начин атмосферата и морето, тогава бихме могли да очакваме повишение на температурите от порядъка на 2,5 -3 градуса до края на 2050 година. Това прогнозира директорът на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН доц. д-р Георги Корчев.
„През последните повече от 10 години бяха регистрирани екстремно високи и екстремно ниски температури. През тези години, особено през летните месеци, бяхме свидетели на валежи, които бяха някъде около нормата, а в някои години и под нея. Тогава и медиите, а и колеги, които се занимават с проблеми на околната среда, започнаха да говорят, че трябва да се готвим за периоди с продължително засушаване. Започнахме да правим проекти, свързани със сушата, с адаптация на селското стопанство към променящите се климатични условия в страната. Това беше нещото, което наблюдавахме в последните 10-12 години. И сега, след като имахме една топла, сравнително безснежна зима, сме свидетели на валежи, които през април и май бяха изключително интензивни. Много хора ме питат дали това е свързано с климатичните промени. Отговорът, който винаги давам, е следният: такива интензивни валежи е имало и преди, ще продължава да има и през следващите години. Но вследствие промените на климата в глобален и регионален мащаб честотата и интензитетът им се увеличават. Тенденцията е да стават все по-чести и по-интензивни“, прогнозира експертът.
След като имахме продължителен период от суша, през следващите години трябва да имаме промяна в тази циркулация, която да доведе до повече такива интензивни валежи, при това ще ги наблюдаваме в топлото полугодие, уточни доц. д-р Корчев.
Наблюдава се една цикличност, така наречените краткопериодични вариации на климата, но те не са с точно определен период – дали 10, 12 или 15 години. Това са някакви колебания около едно средно положение, които нямат точно определена повторяемост. Това се наблюдава не само в нашия регион, а и при тропическите циклони, или т. нар. урагани или тайфуни. И техният брой се увеличава, те също ще станат по-интензивни. Така че това е характерно и за други райони от планетата ни, обясни директорът на Института по метеорология и хидрология.
Шефът на метереологията посочи, че НИМХ има само един радар за ранно предупреждение за градушки, който е на повече от 35 години. „Два такива радара има гражданската авиация. Ние получаваме от тях информация, но в такива критични ситуации те следят трасетата – подходите за излитане и кацане. Интересуват ги тези облачни системи, които касаят безопасността на полетите. Същото нещо важи и за агенцията за борба с градушките. Те имат три такива системи, но също следят тези процеси, които се развиват над районите, които защитават“.
Специалистът подчерта, че метеорологичната служба се нуждае спешно от два такива радара. Всеки от тях струва по около 1,5 млн. евро със съответното програмно осигуряване.
Румъния има пет такива радара, които покриват нейната територия, а два от тях покриват и Северна България.
Турция също има такива радари, които покриват южната част на страната. „Ако направим регионална радарна мрежа, ще имаме повече информация за такива облачни системи, от които можем да чакаме подобни интензивни валежи. И тогава бихме могли вече да тръгнем сериозно към разработване или адаптиране на методи, с помощта на които да правим такава прогноза 20 или 30 минути преди това явление“, каза още доц. д-р Корчев.
Неминуемо е застрахователната гилдия да се включи активно в превенцията на природните бедствия, които засягат земеделските стопани.
Обратна връзка
По-радостен в областта на земеделското застраховане обаче е фактът, че застрахователи и земеделски стопани вече направиха първите крачки за съвместно намаляване загубите от природни бедствия, и то по инициатива на Асоциацията на земеделските производители. Както вече писахме в бр. 14 на в. „Застраховател прес“,ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” и Асоциацията на земеделските производители подписаха меморандум за сътрудничество, като двете страни се съгласиха да „популяризират полиците за земеделска продукция“. Радостен е и фактът, че все повече в България навлиза и застраховането на база очакван добив.
Едно е ясно – земеделските стопани ще трябва да подобрят своите умения за преценка на евентуални бъдещи рискове за продукцията им, ако не желаят природните бедствия да ги изненадват неприятно, както се случи за пореден път през последните месеци. Това е една от целите на подписания на 23 юли 2014 г. меморандум за съвместно сътрудничество между Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”. С подписването на споразумението двете страни ще се опитат да си помогнат взаимно, тъй като застраховането е включено за подпомагане и по европейските програми, затова производителите трябва да са информирани как да ползват тези услуги, за да намаляват загубите си от природни бедствия.
Двете страни обявиха, че изменението на климата, което води със себе си повече природни катаклизми, е причина да започнат проекта. Целта е да се популяризират сред земеделските производители услугите, които застрахователните дружества предлагат. Надявам се земеделските производители да погледнат с друго око на застраховането на земеделска продукция и да минимизираме загубите, коментира Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България. От асоциацията определиха настоящата година като изключително тежка за земеделските стопани предвид множеството природни бедствия, сполетели страната.
Меморандумът предлага индивидуален подход към земеделските производители, членове на асоциацията, нуждаещи се от селскостопански застраховки. Съгласно споразумението ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ще счита всеки фермер, член на Асоциацията на земеделските производители в България, за свой партньор, като му предлага разясняване на застрахователните продукти и методическа помощ при проблеми.
Подписването на споразумението е част от многогодишните усилия на асоциацията за облекчаване при застраховането на земеделска продукция, обясни Венцислав Върбанов. Нашата асоциация отдавна работи за застраховането, включително имахме срещи с представители от САЩ, работещи в този сектор, в американското посолство с цел да инициираме промяна в сектора за застраховка на доходите по примера на САЩ. Също така инициирахме схема за застраховка на площи за плодове и зеленчуци, която беше свързана с финансовите механизми на Европейския съюз, но и двете начинания не проработиха, коментира Ивайло Тодоров, изпълнителен директор на АЗПБ. По думите му начинанието се оказало много трудно, защото по-голямата част от земеделските производители са били в сивата или полусивата икономика, а това е пречка за застрахователните компании. Ние като държава нямаме добра статистика в това отношение, а липсата на коректно водена документация пречи на създаването на ясна бизнес история на земеделските производители, която да гарантира на застрахователите коректност от страна на техните клиенти, допълни Тодоров.
Слабата финансова култура стои в основата на тежките загуби, които ще бъдат посрещнати през 2014 г., смятат от застрахователя и от АЗПБ. Според партньорите главни причини за това са незадоволителните икономически познания на предприемачите, както и фактът, че не са малко случаите, в които те са срещали некоректното отношение на застрахователите, изразяващо се в опити да бъде избегнато покриването на щетите. Недостатъчно прозрачният сектор е още една пречка пред по-адекватните действия на земевладелците. Засега ние търсим производителите, те ни търсят по-малко, коментира Румен Янчев, председател на УС и изпълнителен директор на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”.
Изискванията на Фонд „Земеделие” за задължително застраховане също не са постигнали достатъчен ефект. От АЗПБ се надяват, че очакваните финансови механизми на Европейската комисия ще доведат до промяна.
Практиката показва, че най-добре се справят кооперациите, които се характеризират като „грижовни стопани” и икономически играчи с опит. Става въпрос за хора, натрупали средства от друг бизнес, които се заемат със земеделие и вече имат достатъчно финансова култура, за да търсят сами застраховки.
Земеделските продукти на родните застрахователи не се отличават по нищо от тези, които се предлагат в цял свят, каза Румен Янчев. Единственото изключение е застраховането срещу суша, което е по-развито в САЩ и Канада и не се предлага все още у нас. В тези страни обаче покритието на този риск се дотира от държавата. Разликата е само в цената и в подхода, уточни той.
Вече все повече и в България навлиза застраховането на база очакван добив. За това обаче фермерът трябва да бъде абсолютно прозрачен, за да покаже за последните пет години документално какви са добивите му, обясни изпълнителният директор на „Булстрад”.
Например земеделците, чийто имот е по-голям и разпокъсан, се ползват с някои отстъпки, защото възможността цялата им реколта да бъде засегната при бедствие е по-малка. Авансовият бонус е друг популярен продукт на пазара, като при него застрахованият плаща 80% от премията по застраховката, а останалите 20% само в случай на щета.
Досега земеделските производители гледаха с известно пренебрежение на застраховките, но трудната година показа, че трябва да се промени отношението. Убеден е лидерът на селскостопанската асоциация, но дали наистина ще има промяна в мисленето на земеделците и дали ще се увеличи застрахователното проникване в бранша, това ще покаже само времето.